Бизнесът настоява за по-бързи компенсации за скъпия ток, готви се и по-голяма помощ за енергоемката индустрия
След натиск от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДБ, парламентът и работодателските организации обсъдиха компенсациите за бизнеса. Ще се иска разрешение от ЕК за увеличение на помощта за енергоемките предприятия, но за месечните компенсации за небитовите потребители разговорите продължават.
· 6 мин четене

След натиск от три политически сили – ГЕРБ, „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, изслушване на енергийния министър Ива Петрова в парламентарната ресорна комисия и спешна среща на работодателските организации с нея в сряда вечерта, стана ясно, че страната ни ще поиска от Европейската комисия разрешение да увеличи помощта за енергоинтензивните предприятия от сегашните 50 процента на 70%. Но за това дали компенсацията за небитовите потребители да се изплаща всеки месец, а не както е предвидено след 30 юни 2027 г., тепърва разговорите ще продължат, за да се намери решение.
Все пак бизнесът, болници, училища и администрации ще получат компенсация за високите сметки за ток през октомври, които ще пристигнат след дни. Миналия месец средната цена на борсата за ден напред е била над заложения праг от 180 евро/МВтч, при който механизмът се задейства веднага. Така тези потребители ще получат по малко над 41 евро/МВтч компенсация, стана ясно от думите на Ива Петрова сред края на срещата с бизнеса.
Председателят на Българската стопанска камара Добри Митрев определи срещата като ползотворна. „Обсъдихме параметрите в съществуващата програма за компенсиране на небитовите потребители и тази за интензивната индустрия. За последната имаме общо съгласие, че интензитетът на подпомагане трябва да бъде увеличен от сегашните 50 процента на 70 на сто, колкото е допустимото от Европейската комисия“, каза той пред журналисти.
Става въпрос за това вече Фондът „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС) да поема 70 процента от разликата в цената на тока на борсата и праг от 63 евро/МВтч. Тази държавна помощ от 334 млн. евро за периода до края на юни 2028 г. бе одобрена от Брюксел през април и е предназначена за предприятия като торови, циментови, стоманодобивни и други заводи, но те трябва да реинвестират половината от получените средства в мерки за декарбонизация. Такива са проекти за електрификация, енергийна ефективност. При разрешение от Еврокомисията ФСЕС ще поеме по-голямата част от разликата в пазарната цена и тавана от 63 евро/МВтч.
И Митрев, и Петрова казаха, че ще продължат разговорите за подобряване на условията в механизма за компенсиране на небитовите потребители за високите сметки за ток.
Засилен политически натиск за помощите
До разговора с бизнеса се стигна след засилен политически натиск над правителството да преразгледа компенсационния си механизъм за високите сметки за ток на бизнеса.
"Продължаваме промяната" (ПП) и „Демократична България“ (ДБ) настояха по-рано през деня за спешна промяна на механизма за компенсации за високите сметки за ток на бизнеса и те да се изплащат ежемесечно, а не след края на юни 2027 г., както предвижда правителството.
От ГЕРБ преди два дни настояха за същото и обявиха, че ще внесат такова предложение в парламента. Депутатът Жечо Станков коментира, че „ако това не бъде прието, този месец сметките за ток на бизнеса ще бъдат два пъти и половина по-високи в сравнение с лятото тази година“. Според ГЕРБ ежемесечно получаване на компенсация ще даде предвидимост на разходите за енергия на бизнеса и „ще дръпне ръчната спирачка на инфлацията“, заяви бившият енергиен министър.
В сряда бившият премиер Николай Денков от „Продължаваме промяната“ коментира пред журналисти, че ако не се промени компенсационният механизъм, „следва вълна от фалити, следват стотици фирми, които ще излязат от пазара и ще затворят, десетки хиляди хора, които ще останат безработни“.
„Това е проекцията на сегашната политика на правителството по отношение на цените на тока. Ако не се промени този подход, България я чака изключително тежка зима не само по отношение на инфлацията, високите сметки, които хората трябва да плащат във всяко отношение – следва затормозяване на фирми и безработица“, смята Денков.
Той припомни, че „има фирми със свръхпечалба, от които никой нищо не иска, а при използвания от нас механизъм от 2022 до 2025 г. точно те платиха сметката, за да мине бизнесът през най-критичните моменти след спирането на газа и започването на войната в Украйна“.
Иска се план за гарантиране на доставките на газ и ток през зимата
В парламента депутатът от ПП Радослав Рибарски настоя и за публичен план за осигуряване на природен газ през зимата, включително график за освобождаване на запасите от хранилището в Чирен, информация за цената на закупените количества и сценарий при кризисни ситуации. Партията смята още, че трябва конкретен план за гарантиране на достатъчно електропроизводство през зимата, налични резерви, мощности и мерки при аварийни или извънредни ограничения на ядрените мощности, пълна финансова прозрачност и отчетност по договора с БОТАШ, както и информация за напредъка в предоговарянето, посочиха от групата.
"Управляващите говорят за стабилност, но бизнесът получава все по-непредвидими сметки, говорят за подкрепа, а компенсацията е отложена за края на следващата година“, коментира Радослав Рибарски. Той каза, че през октомври средната борсова цена на електроенергията достигна 230 евро на мегаватчас, а в пиковите часови диапазони тя достигаше 350 евро – 400 евро на мегаватчас.
Това е себестойност, която влиза във всяка произведена стока, във всяка фактура и във всяка услуга, отбеляза Рибарски. По думите му домакинствата ще употребяват по-скъпи храни, по-скъпи услуги, по-скъпи продукти от първа необходимост.
От ГЕРБ също излязоха с декларация във връзка с внесеното в понеделник предложение за компенсациите и се оплакаха, че още не е разпределено за гледане в комисии, на което председателката на парламента Михаела Доцова отвърна, че има срокове на процедурите и разпореждането ѝ, свързано с разпределянето на проекта в комисии, вече е подготвено.
Фактурите започват да идват, кой ще ги плати
"Цената на електрическата енергия за изминалия месец вече е факт – 232 евро на мегаватчас. Фирмите ще я видят най-късно на 10-о число от този месец в фактурите си и, ако ние не вземем решение още тази седмица по какъв начин да подходим, то проблемът ще се появи следващия месец, а от тази трибуна ще ви показвам фактури, една по една, какви са били сметките на бизнеса през юни и какви са през октомври, какви ще са през ноември, какво ще стане през декември“, коментира Жечо Станков от парламентарната трибуна.
Според него сега е моментът 240 народни представители да поемат отговорност пред своите избиратели и да намерят решение на този проблем, без това да натовари държавния бюджет, тъй като средствата за компенсации ще дойдат от Фонда „Сигурност на електроенергийната система“, създаден за намеса точно в такива случаи.
Станков каза, че от повишените цени на тока във фонда ще влязат около 400 млн. евро допълнително (от 5-процентните отчисления от приходите на електроцентралите -б.ред.), а с повишението на цената на въглеродните емисии ще има допълнителен приход от поне още 100 млн. евро. В същото време цялата тази програма, която предлагаме, ще струва значително по-малко от 500 млн. евро на година, което означава, че във фонда дори ще остават допълнителни средства за интервениране с други мерки, каза представителят на ГЕРБ.
За скъпия ток е виновна геополитическата обстановка, но политическата отговорност е на управляващите, коментира още той. „Предстои перфектната буря, ако тя не бъде овладяна днес, ще страдат българските граждани, ще страда българският бизнес“, пише още в декларацията на партията на Бойко Борисов.
И не виждаме нито едно решение, всичко започва с това „ще видим, ще помислим“, упрекна мнозинството Жечо Станков.
Още в понеделник работодателските и синдикалните организации настояха за среща с премиера Румен Радев и финансовия и енергийния министър Гълъб Донев и Ива Петрова.





