Млекопреработватели искат да диктуват надценките на хипермаркетите, а властта наблюдава

Многократно правителството на премиера Румен Радев повтаря, че иска надценките на хипермаркетите да са като в другите "развити европейски страни" и мигом дава за пример Германия, където този марж бил 30%. Последно, премиерът Радев отново повтори тази си цел за овладяване на цените в дните преди балотажа за държавен глава, и се зарече, че правителството няма да "диктува" цени в пазарната икономика.

Изненадващо обаче се оказа, че млекопреработватели вече пробват да диктуват цените и то не само за собствената си продукция, но и за надценката, която хипермаркетите могат да слагат на продуктите им.

Без шега и измама – исканата от тях надценка, която да слагат веригите на млечните стоки, се оказва точно в съзвучие с властта и е 25%-35%.

И втора изненада – оказа се, че правителството е в течение на инициативата.

Ние искаме 10% печалба, вие продавайте с между 25 и 35 %

" В България има 267 млекопреработвателни предприятия. Има една асоциация, в нея членуват около 120 от тези млекопреработвателни предприятия… Преди 3 седмици те изготвят един меморандум и го предлагат на големите търговски вериги. В този меморандум те казват така: ние сме около 120 компании в асоциация. Ние ви предлагаме да ви доставяме всеки от нас, съобразно производствената си цена, да ви доставяме с не повече от 10% надценка. Вие от ваша страна се ангажирайте, че няма да слагате повече от 25% надценка на нашите продукти. Това нещо за съжаление е отказано от големите търговски вериги " , разказа в студиото на "Нова телевизия" земеделският министър Пламен Абровски.

А след това добави, че задал въпрос защо се е случило това. А отговорът бил – "Те нямат сметка, защото независимо на каква цена сложат нашите продукти, те ще се купуват".

Сюрприз: Кооператив, който се интересува от надценката на веригите

Mediapool също разгледа въпросния меморандум, който по своята същност представлява опит на Националната асоциация на млекопреработвателите с директор Владислав Михайлов да работи и преговаря с хипермаркетите от позицията си на кооператив. В меморандума тя е упомената като "Кооператив НАМ Трейдинг" ООД ,, а проверка в Търговския регистър показва, че кооперативът на асоциацията е създаден на 26 юни тази година.

Сам по себе си този факт е похвален, защото в Европа обединените фермери постигат по-добра цена на продуктите си именно чрез кооперативи. По-късно те затварят цикъла, т.е. правят собствени магазини и чрез тях осигуряват и по-ниски цени на потребителите.

Голямата мистерия обаче е защо Националната асоциация на млекопреработвателите не се ангажира само да отстоява собствената си печалба – 10% надценка, а тръгва да "диктува" и надценката на веригите . В развитите пазарни икономики това може да се случи, само ако кооперативът си има собствени магазини – в противен случай става въпрос за директно погазване на конкуренцията.

Налице вероятно е и явен опит за "извиване на ръце" , защото в меморандума не само ясно се посочва, че се изисква веригите да продават с надценка, която да се движи "в диапазона от 25 до 35% спрямо нетната доставна цена на съответния артикул без ДДС" , но и фермерското обединение ясно показва своята пазарна мощ.

Кооперативът прилага справка от отдел "Агростатистика" на Министерство на земеделието, чрез която посочва, че членовете му формират 48% от бялото саламурено сирене, 59% от сиренето от овче мляко, 55% от сиренето от биволско и смесено мляко, 42% от кашкавала, 71% от кашкавала от овче мляко, 79%% от кашкавала от биволско и смесено мляко и 38% от заквасеното кисело мляко .

С други думи, има предупреждение, че огромната част от българските стоки в млечния сектор може да не стигат до хипермаркетите, ако не се приеме предложението. Макар документът да е кръстен "меморандум", то той реално представлява тригодишен договор с ясни клаузи.

Отделно се изисква веригите да продават продуктите на кооператива на отделен щанд, т.е. да са лесно забележими от потребителите . По-скандалното е, че меморандумът забранява на веригите да предлага на отделен щанд млечните продукти на друга компания.

Текстът директно казва: "Меморандумът да не допуска и да не прилага идентичен или съществено сходен формат на съвместна дейност (включващ едновременно обособен специализиран щанд, асоциативна, браншова марка и централизирано кооперирано предлагане с друго сдружение, асоциация, неправителствена организация или търговско обединение по Търговския закон в сектора на млечните продукти".

Защо надценката под диктовка гази конкуренцията

За меморандума на млекопреработвателите към търговските вериги се разбира именно в седмицата, когато правителството анонсира, че Комисията за защита на конкуренцията ще обяви "мултимилионни глоби" за хипермаркетите. Дори в публичното пространство вече се лансира информацията, че две от веригите ще бъдат глобени с 60 млн. евро. Както Mediapool писа, очакванията са глобите да бъдат обявени заедно с Бюджет 2027 .

Именно в такъв период ударни проверки от КЗК, оглавявана от Росен Карадимов, някой пазарен играч, в случая млекопреработвателите, да се опитат да фиксират надценката на млечните стоки при различни вериги на 25%-35% си е буквално погазване на конкуренцията. А ако хипермаркетите бяха приели това условие, то можеше да се тълкува като картелно съглашение, което изкривява пазара и да отнесат солени глоби.

И не е случайно, че в такъв дух е становището по казуса на Сдружението за модерна търговия, което обединява водещите хипермаркети на пазара у нас.

" Всяко подобно предложение за фиксиране на маржове (надценки – б.а.) на конкретни продукти представлява твърдо нарушение на правилата за защита на конкуренцията и в този смисъл подписването или съгласяването под каквато и да е форма с подобен ангажимент представлява забранено споразумение" , се казва там.

От сдружението добавят, че дори отделни компании, независимо дали са членове на Сдружението, да са получили подобни "оферти" за меморандум, те би трябвало да отговорят именно в духа на горната точка.

А има и друг въпрос: Защо с меморандум да се ограничава правото на хипермаркетите да продават тези стоки с по-ниска надценка – например 10 или 15%? А това хипотетично е напълно възможно, когато дадена верига реши да включи тези продукти в седмичните си промоции .

А някой мислил ли е за технологичния срок на стоките? Обикновено стоки с изтичащ срок на годност също се продават на промоция или "акция", като хипермаркетите ясно посочват докога стоката е годна. Защо подобни продукти да не се предложат с по-ниска надценка от предлаганата от млекопреработвателите и да се закупят и консумират в срок, вместо да се изхвърлят?

В ущърб на пазарната конкуренция е и споменатата норма на меморандума само млечните стоки на кооператива да са на отделен щанд и веригите да нямат правото да предложат подобно позициониране на друг търговец. Това също си е потенциално погазване на конкуренцията и намеса в политиките на друго лице. Да се разреши фермери да "диктуват" какви щандове да има в хипермаркетите.

Цялата история напомня за поставяне на каруцата пред коня и вероятно би проработила, ако в България все пак няма действащи закони и среда, наподобяваща пазарна икономика.

Оригиналът има 22 абзаца и около 6913 знака текст. Върни 22 блока "p" (по един за всеки абзац, в същия ред) с общо между 5876 и 7950 знака. Не съкращавай, не обобщавай и не добавяй информация.