Държавата отказва да покаже какво е дала на Гърция срещу останките на цар Самуил

Националният исторически музей (НИМ) отказа да предостави списъка с предметите, предадени на Гърция в замяна на тленните останки на цар Самуил.

Министерският съвет пък твърди, че изобщо не разполага с информацията, въпреки че сам е одобрил споразумението.

Това съобщиха от Factcheck.bg, които са поискали данните по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и ще обжалват отказа в съда.

Близо месец след тържественото посрещане на останките в София обществото все още не знае официално какво точно е дала държавата в замяна.

България предаде на Гърция 53 ценни църковни артефакти чрез споразумение между двете страни, за да получи останките на средновековния си владетел.

Става дума за предмети, събрани от Беломорието в края на Първата световна война.

По това време тази територия е част от българската държава и формално няма проблем предметите да бъдат преместени.

Сред учените на терен е и бъдещият премиер археологът Богдан Филов.

Липсата на яснота какво точно предава България на Гърция доведе до сериозно недоволство сред академичните среди, като редица български учени упрекнаха действията на управляващите.

Междувременно Гърция гордо изложи получените 53 ценни религиозни артефакти, а гръцкият министър на културата Лина Мендони дори ги определи като "откраднати от Гърция преди 109 години".

Националният исторически музей е отказал да предостави на Factcheck.bg списъка с предметите, позовавайки се на клаузите за конфиденциалност и на интереса на трета страна, Гърция, която не желае текстът да бъде оповестен.

Министерският съвет, към който също е било изпратено запитване по ЗДОИ, пък е препратил запитването към Министерството на външните работи с мотива, че не разполага с информацията.

По закон, обаче, заявление се препраща само когато институцията не съхранява исканите документи, а меморандумът е одобрен именно с решение на правителството.

Mediapool изпрати въпроси до Министерския съвет и Министерството на културата още на 29 септември, но отговор не последва.

Екипът ни потърси отговори и от НИМ, като оттам посочиха единствено, че няма информация да бъдат предоставяни предмети от засекретения фонд на Богдан Филов, каквато остава и неофициалната информация.

Адв. Александър Кашъмов от Програма "Достъп до информация" определя отказа на НИМ за предоставяне на информация като "странен и неоснователен".

Според него клауза за конфиденциалност в междудържавен договор не е основание за отказ по ЗДОИ, а Гърция в случая не защитава никакъв правно защитен интерес.

Отказът противоречи и на думите на министъра на културата Евтим Милошев, който публично обяви, че всичко в меморандума е изнесено пред обществото и "няма нито скрити договорености".

Министърът уточни също, че сред предадените предмети няма такива с произход от Охрид.

Журналистът и историк Горан Благоев, автор на филма "Островът на цар Самуил", твърди обратното.

Според него сред предадените артефакти е мощехранителницата на Св. Матрона, която е от Охрид, а не от Северна Гърция.

Благоев обвини правителството и ръководството на НИМ, че са скрили истината.

Той призна обаче, че информацията му не може да бъде потвърдена, защото списък няма.

Благоев отправи упреци към управляващите и НИМ, че са скрили информацията какво предаваме на Гърция.

В протестно писмо група български учени също поиска пълния списък на предадените реликви и заяви, че размяната нарушава българското законодателство.

Единственото официално описание от българска страна дойде на 3 октомври, когато доц. Петранка Неделчева от НИМ съобщи пред БТА, че предметите, които предаваме на Гърция, са 53 и са заведени под 48 инвентарни номера.

По думите ѝ те датират от XVIII–XIX век.

Сред тях има кръстове, дарохранителници и врата от манастирите "Св. Богородица Икосифиниса" и "Св. Йоан Предтеча" и от катедралата в Сяр.

По думите ѝ предметите са дадени "за послужване", а не като собственост.

Те не са отписани от музея, но срок за връщането им няма.

Счита се, че предметите произхождат основно от манастирите "Свети Йоан Предтеча" край Серес и "Богородица Икосифиниса" в Северна Гърция.

Според учените обаче е спорен въпросът дали манастирите могат да бъдат определени като гръцки.

Пред Mediapool преподавателят по "Църковна археология" в Богословския факултет на Софийския университет доц. Венцислав Каравълчев определи секретният фонд на Богнад Филов като изключително ценен и посочи, че поне 70% от артефактите в него следва да бъдат определени като български.

Междувременно гръцката страна заговори за получаване на още предмети.

По думите на министъра на културата на Гърция споразумението между двете страни приближава "повече от всякога" Гърция "до възможността да предяви претенции и за останалите ценности".

В интервю от първата половина на октомври Мендони също заговори за възможността да получи още ценни реликви от България.

---

Оригиналът има 19 абзаца и около 4789 знака текст. Върни 19 блока "p" (по един за всеки абзац, в същия ред) с общо между 4071 и 5507 знака.