Грийнпийс: Военната ескалация в Черно море налага използване на местни енергийни ресурси

Ударените за по-малко от месец осем кораба в Черно море, ескалацията на войната, нарушаването на доставките на енергийни суровини и увеличаването на риска от екологична катастрофа заради транспорта на горива суровини налага радикално преосмисляне на българската енергийна политика. От централизация и зависимост от изкопаеми горива трябва да се премине към децентрализация, максималното оползотворяване на местните възобновяеми ресурси и енергийна независимост, се посочва в позиция на екоорганизацията „Грийнпийс“-България, разпространена във вторник.

Според нея ескалацията в Черно море, насочена предимно срещу кораби за превоз на зърнени култури от Украйна, заплашва не само енергийната сигурност и околната среда в региона, но и международната продоволствена сигурност.

"Руската федерация води войната си като систематично тероризира цивилно население и атакува граждански цели. Наблюдаваме това от началото на пълномащабната ѝ инвазия в Украйна – с издевателствата в Буча, с ракетните ѝ удари по жилищни блокове и детски градини, както и с неспирните ѝ опити да лиши украинските граждани от достъп до електричество и отопление. Атаките с дронове над гражданското корабоплаване в Черно море от последния месец представлява износ на този терор към българските и румънски брегове. Към 26 октомври атакуваните кораби са вече осем, а жертвите и безследно изчезналите са повече от 30 души. Черно море се превръща в най-смъртоносния район за гражданско корабоплаване в света, с всички последствия за страната ни от това", пише в изявлението на екоорганизацията.

Тя призовава българското правителство да даде ясен сигнал пред обществото, че е наясно какво се случва, къде е първопричината за тази ескалация и какви са работещите решения за гарантиране на сигурността.

"Не бива да се допуска банализирането на военната агресия до българските брегове. Не бива жертвите и терорът срещу цивилни кораби за превоз на зърно да се нормализира с мълчание, с общи приказки и отказ агресорът да бъде назован. Опитите за угодничене пред Кремъл няма да направят гражданското корабоплаване по-безопасно, няма да защитят живота в Черно море или да го предпазят от екологична катастрофа. Вместо това, тези опити ще нарушат доверието на нашите партньори и съседи, и ще направят общите ни действия с тях по-трудни в момент, в който страната ни би имала най-голяма нужда от сътрудничество и съюзници", заявяват от „Грийнпийс“-България.

Според нейните експерти добивът и транспортът на горива остават основният потенциален риск от екологична катастрофа. Взривения руски дрон в близост до газовата платформа на проекта Neptun Deep в румънската икономическа зона на Черно море през август и потъването на кораба Royad Mammadov след атака с руски дрон отново в опасна близост до платформата, както и последвалите атаки срещу кораби за химически товари отново в румънски води – показват ясно посоката на възможните рискове, допълва се в изявлението.

"Пожар, разлив или изпускане на опасни химически при увреждане на такава инфраструктура може да доведе до катастрофа, от която изолиран тип воден басейн като Черно море може да не се възстанови с десетилетия. Българското правителство трябва да покаже, че е наясно с опасностите и е способно да проведе бързи, координирани действия със съседните държави за ограничаване на щети от евентуален проблем. От „Грийнпийс“ – България настояваме за анализ на риска и ясни процедури за действие – съобразени с експертите и активно комуникирани с обществеността", допълва организацията.

Тя припомня, че многократно е настоявала за преформатиране на енергийния модел в България – от няколко на брой гигантски, но уязвими обекти за производство на енергия – към енергийна ефективност и мрежа от много на брой по-малки, независими един от друг източници на възобновяема енергия, в разнообразен технологичен микс – от вятър, слънце и геотермална енергия, до извеждане на газа и модернизиране на централното отопление.

"Енергийната трансформация вече донесе значително облекчение на домакинствата в страните от ЕС. През 2026 г. вече почти половината от произведеното електричество е от възобновяеми източници, а само за първото полугодие те са спестили 29 млрд. евро на европейците, като на практика са покрили напълно допълнителните разходи от резките скокове в цените на газа", посочва се в позицията.

От „Грийнпийс“ отново заявяват, че е необходимо облекчаване на процедурите за обединение в енергийни кооперативи и производство на собствена енергия от възобновяеми източници. Поемането по този път ще донесе и по-достъпни цени на енергията за всички български граждани, смятат природозащитниците.