Хартата за културна политика цели промени в сектора

Увеличаване на публичните средства за култура до минимум 1% от брутния вътрешен продукт (БВП), нов закон за статута на артиста, промени във финансирането на театрите, повече средства за независимите творци и въвеждане на културни паспорти за деца и младежи. Това са само част от основните предложения в първата Харта за културна политика.

Секторът се сдоби с този важен документ на 8 октомври, когато депутатите в парламентарната комисия по култура единодушно застанаха зад внасянето на Хартата и се обединиха около нуждата от нейното приемане.

Тя беше приета с 16 гласа "за" и в присъствието на министъра на културата Евтим Милошев по време на заседание на Комисията по културата и медиите.

Депутатите приветстваха приемането на документа, внесен от седем организации, представляващи различни направления в културния сектор и организирали предизборните дебати "Култура & Политика 2026". Това са: Обсерватория по икономика на културата, Българска музикална асоциация, сдружение "Независим културен сектор", Асоциация за свободен театър, Асоциация на сценографите в България, сдружение "Фабриката за идеи" и Регионален център за съвременни изкуства "Топлоцентрала".

Инициатор на Хартата е д-р Диана Андреева-Попйорданова от Обсерваторията по икономика на културата.

Преди дни и изпълнителната власт в лицето на Министерството на културата обяви публично подкрепата си за хартата, определяйки я като "обществена и стратегическа рамка за развитието на културния сектор".

Кандидатите за държавен глава Илияна Йотва и Андрей Гюров също поощриха приемането на Хартата в писмените си отговори, свързани с мястото на културата сред националните приоритети и ролята на президентската институция в нейното устойчиво развитие.

Хартата съдържа 64 точки, обединени в 8 основни направления, които очертават рамката на бъдещите политики и законодателни инициативи в сектора. Тя беше силно приветствана от културните дейци и представителите на независимия културен сектор.

Защо е важна Хартата?

"Хартата за културна политика беше обещан от нас, организаторите на предизборния дебат за култура, документ, който ние внесохме още през юли месец в комисията по култура и медии в Народното събрание. В рамките на документа са включени 64 точки, които са не просто наболели проблеми за българската култура, а един нов хоризонт за развитие на културните дейности. Последната точка в Хартата предвижда извеждането на културата като хоризонт национален хоризонтален приоритет. Това е изключително важно, защото културата е и в рамките на Европейския съюз и не се разглежда като вертикален сектор. Затова в Хартата са предвидени множесто междуинституционални партньорства" , заяви пред Mediapool директорът на "Обсерватория по икономика на културата" и основен инициатор на документа д-р Диана Андреева-Попйорданова.

По думите ѝ се предвиждат партньорства в рамките на образованието, регионалното развитие, икономиката и иновациите по линия на развитие на културните индустрии, както и партньорства с Българската банка за развитие.

Диана Андреева изтъква, че е било много важно документът да бъде приет в парламента, но подкрепата от изпълнителната власт също е изключително ценна, защото в прерогативите ѝ попадат именно развитието на българската култура.

Преди дни представители на седемте организации, вносители на Хартата, проведоха среща с екипа на министъра на културата Евтим Милошев. На нея са обсъдени основните направления, които изискват бързи действия.

"Сред тях е въвеждането на културните паспорти, които са част и от управленската програма за развитието на културния сектор. В него са още Националната стратегия за култура, двата липсващи закона – Закона за статута на артиста и Закона за сценичните изкуства, който е липсващия секторен закон в българската култура", обясни Диана Андреева.

Според нея още през 2027 г. трябва да се взамат важни решения в областта на културата, които са част, както от Хартата, така и от управленската програма.

По думите на Диана Андреева в Хартата са залегнали много важни липсващи политики за независимия сектор, който също трябва да се развива устойчиво чрез различен инструментариум.

"Има и бели полета в културната ни политика, които не са взимани предвид, но сега им се обръща внимание. Един важен пункт в Хартата и фокусът върху Националните културни институти, които следва да получат многогодишно финансиране, да са в отделна програма и да не разполагат и планират своята дейност в рамките на просто една фискална година, а да имат няколкогодишен бюджет, в който да могат свободно да осъществяват и мисията си" , заяви тя.

Партньорства, но липса на гаранции

Диана Андреева обясни, че към момента няма стопроцентови гаранции за изпълнението на приоритетите на Хартата по множество причини, но е начертан път за партньорства между институциите.

"Това зависи не толкова от гражданите, колкото от институциите. Затова партньорството между гражданския сектор и творческите организации и институциите са ключови, защото нашите възможности са ограничени. Ние не можем да правим междуинституционални групи, каквито следва да се направят с Министерство на образованието, с Министерство на икономиката, с Министерството на регионалното развитие. Това вече е в прерогативите на Министерство на културата. Иска ми се да вярвам, че тези точки, по които говорехме преди дни, ще бъдат задействани много бързо" , обясни директорът на "Обсерватория по икономика на културата".

Първият сериозен тест за следването документа ще бъде съвсем скоро с приемането на бюджета за следващата година.

Едно от най-важните предложения е държавата да поеме политически и законодателен ангажимент за постепенно увеличаване на публичното финансиране за култура до минимум 1% от БВП. Предвижда се увеличението да започне още с държавния бюджет за 2027 г., като средствата за култура нарастват с 0.1 процентни пункта от БВП годишно.

"Това, което сме записали в Хартата, е постъпково увеличение на бюджета с 0.1% годишно. Искрено вярвам, че това няма да остане само едно изпразнено от съдържание изречение и в управленската програма, където няма заложен процент. Иска ми се да вярвам, че ще си изпълнят задачата така, както е вписана. Увеличение на бюджета за култура не е самоцел" , каза Диана Андреева.

В хартата се предлага още бюджетът за култура да бъде разделен на ясно разграничени подсектори, сред които сценични изкуства, музика, кино, литература, визуални изкуства, културно наследство и творчески индустрии. Предвиждат се също приемането на специален Закон за статута на артиста, реформа във финансирането на театрите и сценичните изкуства, както и повече средства за държавните и общинските културни институции, читалищата и независимия сектор.

Сред останалите предложения са увеличаването на бюджета на Национален фонд "Култура", промени в законодателството за авторските права и нов модел на финансиране на БНТ и БНР. Хартата предвижда още изработването на нова национална стратегия за културата и въвеждането на по-голяма прозрачност и обществен контрол върху разходването на публичните средства.

Оригиналът има 21 абзаца и около 6910 знака текст. Върни 21 блока "p" (по един за всеки абзац, в същия ред) с общо между 5874 и 7946 знака. Не съкращавай, не обобщавай и не добавяй информация.