ПБ прокара на първо четене законопроекта на „Възраждане“ за българския език

Управляващите от „Прогресивна България“ (ПБ) прокараха с гласовете си на първо четене законопроекта на „Възраждане“ за българския език. Това стана по време на т. нар. „ден на опозицията“ в Народното събрание – първата сряда от месеца.

Текстовете бяха приети със 153 гласа. От ПБ 121 депутати бяха „за“ – гласове, които сами по себе си щяха да са достатъчни, за да мине законопроектът. Освен от вносителите от „Възраждане“, поправките бяха подкрепени още от 18 от общо 39 депутати от ГЕРБ, както и от по един народен представител от „Демократична България“ и от „Продължаваме промяната“. От ДПС не участваха в гласуването.

Законопроектът предвижда държавната администрация, училищата, болниците, публичните надписи, включително тези върху униформите на полицаите, а дори и електронните устройства на българския пазар да използват български книжовен език и българска кирилица.

В проекта на Закон за българския език се определят случаите, в които се използва само официалният език.

"Органите на държавната власт, органите на местното самоуправление и публичноправните организации са длъжни да използват българския книжовен език при изпълнение на своите функции“, се казва в законопроекта.

Същото задължение ще важи и за правосъдието, администрацията, образователните и здравните услуги, националната сигурност, обществения ред и отбраната.

Предложенията предвиждат за „устните и писмени изрази, съобщения, обозначения и надписи в публичното пространство, включително върху сгради, превозни средства и униформи на длъжностни лица“ да се използва български книжовен език. От текстовете излиза, че от „Възраждане“ искат от обществените сгради да се премахнат надписите на английски език. Вместо това от партията посочват, че се допуска транслитерация на наименованието – например на сградата на Министерството на вътрешните работи вместо превода на английски език „Ministry of interior“ ще може да пише „Ministerstvo na vatreshnite raboti“.

Според законопроекта употребата на надписи на чужд език е допустима при условията на специален закон, или когато се отнасят до търговска или туристическа дейност. При публични прояви пък използване и на чужд език ще е възможно с рекламна, образователна, научна, културна и развлекателна цел.

Събитията с международно участие в България задължително ще се организират на български език с осигурен превод. Обществените медии пък се задължават да излъчват програмите си на български книжовен език.

Според предложението се въвежда официален държавен стандарт за българската форма на кирилицата. Държавната и общинската администрация ще бъдат длъжни да използват шрифтове, съобразени с този стандарт. В момента, например, официалните сайтове на Президентството, Народното събрание, Министерския съвет и редица други държавни институции използват руска кирилица. Това важи и за сайта на вносителите от „Възраждане“, за разлика от сайта на Mediapool, където се използва българска кирилица.

Законопроектът предвижда и конкретни технически и програмни параметри на електронните и мобилни устройства, внасяни на българския пазар. Иначе казано устройствата на българския пазар ще трябва да поддържат българската форма на кирилицата.

Според текстовете държавата ще работи за регламентиране на общоевропейски стандарти за българската кирилица и на общоевропейско ниво „в администрацията, образованието и печатните и електронни медии в ЕС“. Вероятно в обхвата на тези текстове попада писмената и устна комуникация на български от заетите в европейските институции, както и предаването на учебния материал в българските секции на европейските училища като тази в училището Брюксел IV.

Нарушенията на закона ще се санкционират като административни нарушения. Това означава, че нарушителите ще бъдат глобявани. Конкретен размер на глобите обаче не е посочен в законопроекта. Не става ясно и от кого ще се налагат те.

Предвижда се създаването на Консултативен съвет за българския език към Министерския съвет. Този орган обаче няма да упражнява контролни функции, да издава задължителни предписания и да налага глоби. Неговата работа ще е да подготвя годишни доклади за състоянието на езика и да дава становища по учебните планове и учебниците, както и да предлага езикови препоръки.

Председател на Съвета е предвидено да бъде директорът на Института за български език при БАН, а членове да са хабилитиран учен от БАН, двама университетски преподаватели, двама учители по Български език и литература и представител на Съвета за нематериално културно наследство. Мандатът на този съвет според текстовете ще е 5 години.

Срокът за предложения между първо и второ четене беше удължен до максимално допустимите три седмици, за да има време текстовете на законопроекта да бъдат прецизирани. След изтичането му предложенията ще бъдат разгледани от водещата комисия, преди законопроектът да бъде подложен на второ гласуване в пленарната зала.