Президентски избори 2026: 5.8% избирателна активност към 12:00 ч.

Избирателната активност към 12:00 ч. в страната е 5.8 % при общо 385 092 гласували, съобщи говорителят на Централната избирателна комисия (ЦИК) Стоянка Балова на втория брифинг пред журналисти във връзка с днешните избори за президент и вицепрезидент. Такава е междинната ѝ стойност във връзка с провеждащите се неделя избори за 7-ми президент.

Изборният ден стартира в 7 часа сутринта, а в надпреварата участват 27 кандидат-президентски двойки, издигнати от 7 партии и 20 инициативни комитета.

Кой къде гласува

Най-висока е активността в област Видин – 8.12 %, а най-ниска в област Кърджали 2,56%.

Към момента в ЦИК са постъпили 13 сигнала за нарушение, като четири от тях са за нарушение на процеса на гласуване, каза Балова. Седем души са отказали да гласуват с машина и са искали вместо това да гласуват с хартиена бюлетин, което не е позволено в секции с над 300 избиратели. Другите сигнали са свързани с избирателни списъци, при които не е имало съответствие с номера на секцията. Има и три сигнала за нарушение, свързани с предизборна агитация и социологически проучвания. Другите нарушения са свързани с машинното гласуване.

Към 12:00 ч. има 20 машини за гласуване в цялата страна с различни проблеми, които са преустановили работата си и гласуването там е преминало към хартиена бюлетина, посочи говорителят на ЦИК. Четири от тези машини не са успели да стартират в началото на изборния ден поради проблем с принтера, четеца на машината или с мрежовото захранване. Проблемните машини са в областите Бургас, Монтана, Пазарджик, Плевен, Русе, Силистра и най-много в София-град – 23 избирателен район, където са спрели работата си пет машини, а в другите области по една.

Право на глас имат 6.59 милиона души в страната и чужбина. От тях 46 000 ще гласуват за първи път.

Вотът се случва предимно с използване на машини. За първи път на тези президентски избори ще се гласува само с устройствата в секциите с над 300 избиратели, а под този праг, т.е. в секциите с по-малко от 300 регистрирани избиратели – само с хартия.

Българите гласуват в малко над 12 хиляди секции в страната и 613 секции в 60 държави в чужбина. Ако гласуват повече от половината избиратели с право на глас и някой кандидат събере повече от половината от гласовете, то президент и вицепрезидент ще бъдат избрани още на този тур на изборите. Ако това не се случи, ще последва балотаж на 1 ноември.

Очаквано, гласуването в чужбина на изборите за президент и вицепрезидент започна още в събота вечер в 21:00 часа българско време в Окланд, Нова Зеландия, съобщиха от Министерството на външните работи.

Последни правото си на глас на вота ще упражнят сънародниците ни в секциите на територията на американските щати Калифорния и Невада, където изборният ден ще приключи в 5:00 часа българско време в понеделник, 26 октомври.

Общо 613 избирателни секции са разкрити в 60 държави. Най-много са секциите в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия – 82, следват Турция, където секциите са 78, Германия – 70, Испания – 67 и САЩ – 44 секции.

Машинно гласуване е осигурено в 242 секции, за които са доставени общо 280 устройства. За първи път с машини ще се гласува във Варшава, Букурещ, Братислава, Будапеща и Хелзинки. Изборните книжа, материалите и машините са доставени до всички секции в чужбина.

Кой са основните претенденти

Сред основните претенденти за президентския пост са три кандидатпрезидентски двойки, които според последните социологически проучвания събират най-голяма подкрепа.

Илияна Йотова и Кирил Вълчев влизат в надпреварата с предимството на действащия държавен глава. Йотова стана първата жена президент на България през януари 2026 г., след като Румен Радев напусна поста предсрочно. Преди това тя беше негов вицепрезидент в продължение на два мандата и член на Европейския парламент. Вълчев е журналист и юрист, генерален директор на БТА от 2021 г. Двамата са издигнати от инициативен комитет и подкрепени от "Прогресивна България" и БСП.

Андрей Гюров и Георги Кандев разчитат на опита си във финансите и държавното управление, от една страна, и в системата за сигурност, от друга. Гюров е финансист, университетски преподавател и бивш служебен министър-председател, а Кандев е дългогодишен служител на Министерството на вътрешните работи, заемал ръководни позиции в полицията. Кандидатурата им е издигната от инициативен комитет и подкрепена от "Продължаваме промяната" и "Демократична България". Основните им послания са свързани с независимостта на президентската институция, върховенството на закона и сигурността.

Костадин Костадинов и Петър Волгин са кандидатите на партия "Възраждане". Костадинов, лидер на формацията и народен представител от 2021 г., се кандидатира за президент за втори път. Негов партньор е журналистът Петър Волгин, избран за евродепутат през 2024 г. с подкрепата на партията. Кампанията им е съсредоточена върху националния суверенитет, независимата външна политика и отдалечаването от досегашния евроатлантически курс на страната.