Сметната палата „подпечата“ фискалния проблем: 14.38 млрд. лв. ръст на разходите за персонал и социални плащания

В разгара на лятото хвърлените в дълбокото тогава нови управляващи от "Прогресивна България" предприеха неочакван ход – вкараха Сметната палата в тежката политическа битка за бюджета . Възложиха ѝ, като "независима" институция, да разгадае "енигмата" около това как се стигна до големите дефицити и дългове в последните 6 години и най-вече – кой е виновен. И Сметната палата взе, че го направи. В деня след президентските избори иначе безгласната институция, ръководена от бившия служебен премиер и бивш политик от ГЕРБ Димитър Главчев, обяви резултатите от своеобразната мегаинспекция на публичните финанси. Това стана под формата на три одитни доклада.

Както се очакваше , те практически не казват нищо ниво. Но това, че не е ново, не значи, че не е важно. А основното заключение от одитите е много просто – отпушването на социалните разходи и заплатите в публичния сектор в последните шест години не може да се плати със сегашните данъци.

Откроени са и най-невралгичните точки, които и сега са известни – заплатите в отбраната, МВР, съдебната власт, възнагражденията на учителите, пенсиите, парите за хората с увреждания и за семействата с деца. В списъка не влизат парите за здраве само защото секторът не влезе в обхвата в инспекцията. Всички тези разходи нарастват планомерно всяка година като снежна топка, докато данъците си остават малко или много същите като дял от БВП (около 30%).

На фона на социалните разходи милиардите за инфраструктура, които често са във фокуса на вниманието заради навика на различни управляващи да злоупотребяват с тях, са все още крайно недостатъчен дял от бюджета (особено ако не броим най-силните години за парите от ЕС). И сегашният одит потвърждава, че тези пари се управляват лошо (виж подробности за одита на "Агенция "Пътна инфраструктура" тук и тук , б. р.) , което кара все повече анализатори да смятат , че е по-добре инфраструктурата направо да се извади от бюджета и да се прави с частни капитали.

С тези основни изводи Сметната палата действително "подпечата и прошнурова" тезата, че правителствата на ГЕРБ, ДПС, ПП-ДБ, БСП, но и на служебните правителства на Румен Радев в последните 5-6 години, са завлекли фиска по начин, по който ситуацията не може да се оправи бързо и решително.

Може да не е ново, но е важно

Като метафора за сложността на уравнението, което стои пред "Прогресивна България", може да се изведе едно интересно число, което се набива на очи в два от одитите на палатата и което прилича на енигматичното число "π" (пи) в математиката. Само че в случая числото не е 3.14, а е 14.38 млрд. лв. (закръглено).

Според големия одит на Министерството на финансите 14.38 млрд. лв. е ръстът на разходите за персонал в бюджетния сектор (заплати и др.) от 2020 г. до 2026 г. на база всички промени в законите и политически решения. Те са нараснали от около 11 млрд. лв. в Бюджет 2020 г. до евровия еквивалент на 24-25 млрд. лв. в Бюджет 2026.

Точно същото число – 14.38 млрд. лв., присъства и в одита на социалните разходи – това е общата сума на изплатените от социалното министерство всякакъв вид помощи от 2020 до 2025 г. по осемте най-важни закона (за хората с увреждания, семействата с деца, заплатите на личните асистенти и т. н.). И това е без да се включва гигантската социална тежест на парите за пенсии, но там мащабите са различни. Разходът само за една година (2026 г.) в случая е равна на евровия еквивалент на почти 27 млрд. лева!

Погледнато по този начин, откъдето и да се реже – било от нарасналите с 14.38 млрд. лв. заплати или от набъбналите социални помощи, все ще боли и то осезаемо.

А сега накъде?

Въпреки че описва с числа мащаба на проблема, Сметната палата не прави най-важното – не дава никакви препоръки как да се излезе от ситуацията. В голяма степен това не ѝ е и работа, макар че ако одитите бяха направени по-сериозно, за повече от три месеца, и не приличаха на анализ на екселски таблици, може би щяха да имат по-голям практически смисъл. Но станалото – станало. Палатата извади числата, които и без това бяха ясни, и, образно казано, върна топката там, където ѝ е мястото – в полето на управляващите, които получиха доверието на избирателите, защото положението е тежко, а те могат да оправят нещата.

След като спечелиха пълно мнозинство на изборите тази пролет, управляващите от "Прогресивна България" внесоха – и си приеха – бюджет до края на годината, за който подчертаха, че не бил техен. Той бил на наследството, а истинският бюджет, в който ще видим какъв е планът на партията на Румен Радев за излизане от плаващите пясъци, бе обещан за есента.

Ето че този момент настъпи и ПБ трябва да кажат какво предлагат. Ще се режат ли разходи, ще вдигат ли данъци или ще се трупа дълг? Четвърти вариант няма. Но от податките за Бюджет 2027, който се очаква да бъде представен всеки момент, отговорът на кабинета "Радев" сякаш клони към трупане на дълг. А това е най-лошият възможен вариант, но пък политически най-евтиният. А политическата цена не е за подценяване, защото именно бюджетът разпали фитила на най-големите граждански протести миналата година, които свалиха кабинета "Желязков".

Кабинетът е наясно, че всичко извън тегленето на дълг би имало огромна цена най-вече за удържането на властта. Ако ще се режат разходи, е ясно, че уволняването на 500-1000 чиновника няма по никакъв начин да оправи дупката в бюджета. Ако ще има истинско рязане, то трябва да е в най-големите системи – МВР и отбраната. А в социалните системи рязането не е просто битка със злоупотребите, то означава отнемане на социални права – например хората с определен тип хронични заболявания да спрат да взимат помощи. Или пък да се направи пълна ревизия на начина, по който се издават решения за ТЕЛК и правилно ли се разпределят средствата. Обещаните от социалния министър Наталия Ефремова към 250 млн. евро спестявания от евентуална реформа в ТЕЛК няма как да преборят дупката за милиарди в социалния бюджет.

Парите за учителите и семействата с деца също тежат доста на бюджета, става ясно от одитите, и там вероятно също трябва да се вземат нелеки управленски решения. Ще намалим ли инвестицията в децата и ако не – кой ще плати?

От другата страна на везната са данъците. Новата власт е обещала да не ги вдига, за да не натоварва бизнеса и средната класа. Даже нещо повече – обещават се нови данъчни облекчения. Обаче от сметките на одиторите излиза, че дори на пръв поглед "дребни" мерки като временното сваляне на ДДС за ресторантьорите от 20% на 9% или вдигането на прага за регистрация по ДДС (с цел подкрепа на най-малкия бизнес) всъщност са лишили бюджета от огромен ресурс, който не може лесно да се запълни.

Заплатите в МВР и отбраната са нараснали твърде бързо

За шест години общите отчетени разходи на държавата са нараснали почти двойно от 46.6 млрд. лв. на 90.9 млрд. лв. – тоест с около 95%. Специално обаче разходите за персонал са се увеличили от 11.37 млрд. лв. на 24.3 млрд. лв. – със 114%. При това голямото ускорение е след 2022 г., но особено – от началото на 2025 г., когато влязоха в сила автоматичните механизми за вдигане на заплатите на военните, полицаите и другите служители в сектор "Сигурност" на база на средната работна заплата. И тук "невинни" няма. Специално за военните, решението на Народното събрание бе взето с единодушие, заради сериозния недостиг на кадри за Българската армия.

Единственото отрицателно мнение тогава беше на Министерството на финансите. Сега финансовият министър Гълъб Донев обещава премахване на автоматичните механизми, но предстои да видим дали то реално ще се случи с отмяна на съответните членове от законите. Защото в Бюджет 2026 текстовете бяха отменени само за текущата година.

През периода 2020-2025 г. ръстът на разходите за персонал в бюджетната сфера изпреварва както увеличението на данъчните приходи, така и икономическия растеж, като разходите за персонал нарастват с 25.3 процентни пункта по-бързо от данъчните приходи, а делът им в БВП се увеличава от 9.4% на 10.73%. През 2024 г. и през 2025 г. нарастването им е и над ръста на инфлацията – съответно 14.5% и 16.22%, при инфлация от 2.6% и 3.5%. Това показва устойчиво нарастване на относителната тежест на ресурсите, насочвани към персонала в бюджетната сфера спрямо приходите и икономическата активност, констатира Сметната палата.

Над 90% от нарастването на разходите за персонал за периода 2020 – 2025 г. е концентрирано в 11 от 45 първостепенни разпоредители с бюджет (министерства и ведомства, б. р.), като най-голямото увеличение ( над 60% ) е в МВР и МО ( ръст от 3.5 млрд. лв. ) . През 2025 г. разходите за персонал в МВР достигат 3.82 млрд. лв., което представлява над 92% от общия бюджет на министерството. В Министерството на отбраната разходите са 2.465 млрд. лв. (56.64% от бюджета на ведомството), пише Сметната палата.

През 2025 г. най-голямо нарастване на разходите за персонал спрямо предходната година и инфлацията за текущата година се наблюдава при сектор "Сигурност" – МВР (36%), ДАТО (47.05%) и НСО (43.6%).

Има акцент и върху заплатите на учителите. Те са около 70 000 души и дори при минимален процент на увеличение на възнагражденията се генерира значителен разход за държавния бюджет годишно, отбелязва палатата. Дебатът за учителските заплати е особено труден, защото се сблъскват две тези. Едната е, че тези заплати трябва да продължат да растат изпреварващо, ако искаме някой ден това да даде резултат и кадровият състав на професията да се подмени, така че в училищата да работят млади, способни и добре образовани хора. Другата е по-утопична – че образованието първо трябва да стане качествено и чак тогава да претендира за по-високи заплати.

На всичкото отгоре заетите в бюджетния сектор се увеличават и като брой. За периода 2020-2025 г. се наблюдава увеличение на планираните и заетите щатни бройки в бюджетните организации. При намаляващ брой на населението със 7.13%, щатните бройки на 1000 души население в бюджетните организации се увеличават от 24.70 на 28.32, а заетите – от 23 на 26.33. Делът на незаетите бройки в бюджетните организации бележи колеблива динамика, като през 2023 г. се отчита намаление, когато делът на незаетите длъжности намалява до 5.25%, докато през 2024 г. – достига до 7.66%, отбелязва палатата.

Много политици представят съкращенията на персонал като автоматично намаляване на разходите в бюджета. Хората, които са били в реалното управление обаче знаят, че поне на първо време ефектът е даже към увеличение на разходите, защото много системи предвиждат значителни обезщетения при пенсиониране, напускане и т. н. – например 20 заплати в МВР, 6 заплати за държавните служители и т. н.

На всичкото отгоре Сметната палата е установила, че дори през годините на места да е имало намаление на щатната численост, това не е довело до по-ниски разходи за персонал. "При значителна част от ведомствата се наблюдава увеличение на разходите за възнаграждения при намалена или слабо изменена численост, което показва, че основен фактор за ръста е увеличението на средното възнаграждение на едно заето лице, а не щатната заетост ", посочва палатата.

За шест години Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е намалила щатните си бройки с 8.6%, но има нарастване на разходите за допълнителни възнаграждения с 262%.

В одитите пише, че най-високите средни брутни възнаграждения на годишна база през 2025 г. се отчитат в Конституционния съд – 103 778 лв. (8 648 лв. на месец), Комисията за енергийно и водно регулиране ( КЕВР ) – 84 925 лв. и Централната избирателна комисия ( ЦИК ) – 83 695 лв. Най-нисък остава размерът на средногодишното брутно възнаграждение на служителите в Министерството на земеделието и храните – 26 580 лв. (2 215 лв. на месец) и Българската телеграфна агенция (БТА) – 27 581 лв.

Пълен парадокс е също, че рекордьор по вдигане на щатните броки е структурата, която най-много тежи на бюджета – МВР. За периода 2020 – 2025 г. тя е увеличила щатната си численост с 28%, а отчетените разходи за заплати и възнаграждения са нараснали със 130%. Министерството на правосъдието също значително си е повишило щата (с 349 бройки), което е вдигнало разходите със 124-150%.

" Наблюдаваната фундаментална промяна в политиката по доходите в публичния сектор – преход от дискреционни увеличения към нормативно заложни автоматични механизми за индексация на възнагражденията , създава предпоставки за трайно и трудно управляемо нарастване на разходите за персонал", констатира Сметната палата, като подчертава, че това важи и за бюджетите на общините.

Социалните разходи растат като снежна топка

В социалния бюджет има две големи пера – помощите, раздавани от социалното министерство (предимно за хората с увреждания), и пенсиите и обезщетенията от НОИ. И при двете има огромно нарастване от 2020 г. насам. На това може да се гледа и като на разширяване на социалната държава, но на глинена основа.

Най-голямата концентрация на ресурс е именно към хората с увреждания – група, която допреди големите протести, известни като "Системата ни убива", бе силно подценявана откъм финансиране от бюджета. От 2019 г. насам обаче последва промяна, от която бюджетът в момента сериозно се задъхва. Социалните помощи и заплатите на личните асистенти на хората с увреждания са стрували на фиска 8.6 млрд. лв. за шест години и половина (тоест около 2/3 от разхода за всички основни социални помощи, които са 14.38 млрд. лв.).

"Налице е нарастване на разходите за социални плащания и сериозно разминаване между темпа им и базовите приходи на държавата. Този дисбаланс не е следствие от временна икономическа криза, а е нормативно заложен", констатират одиторите. Това означава, че ако ще се реже по-сериозно от тези пера, ще са нужни не просто мерки срещу злоупотребите, а промени в законите, свързани с отнемане на социални права .

По Закона за хората с увреждания за периода 2020 г. – 30.06.2026 г. от МТСП са изплатени общо 4.12 млрд. лв. и са подпомогнати средно на месец 694 913 лица с увреждания, пише в одита.

Другото перо са заплатите на личните асистенти за най-уязвимите хора с увреждания, които бяха вързани с минималната работна заплата, а тя се покачи двойно за последните шест години – от 311.89 евро през 2020 г. на 620.20 евро през 2026 г. Разходът тук е нараснал с 523% – от 202 млн. лв. през 2020 г. до 1.26 млрд. лв. през 2025 г. Същевременно нараства и броят на хората с трайни увреждания, които са правоимащи ползватели на лична помощ – от 25 997 души през 2020 г. на 75 970 души през 2025 г.

" Автоматичното увеличаване на размера на минималната работна заплата води до ръст на разходите за възнаграждението на асистентите , което е нормативно фиксирано на коефициент 1.4 от минималната часова работна заплата, отпускани по Закона на личната помощ от 202.2 млн. лв. през 2020 г., достигайки 1.258 млрд. лв. през 2025 г., както и генериране на постоянен дефицит, налагащ извънредни трансфери от централния бюджет ", пише в одита.

Една от най-солидните социални реформи се случи през юни 2023 г., когато се смени базата за определяне на част от социалните помощи (за социално слабите) – от т. нар. гарантиран минимален доход, който беше много ниска и фиксирана сума (75 лв.), на линията на бедност, която е значително по-висока и се актуализира ежегодно. "Променена е базата за изчисление на помощите, която нараства еднократно през 2023 г. с 572% (от 75 лв. на 504 лв.) и достига до 764 лв. (390.63 евро) през 2026 г. Това автоматично разширява обхвата на правоимащите лица и катализира експлозивен ръст на разходите", пише в одита на Сметната палата. Фискалното отражение от промяната на месечните помощи, отпускани по Закона за социално подпомагане, е ръст на изплатените помощи от 110%, достигайки 145 млн. лв. през 2025 г., пише Сметната палата, макар че тези помощи всъщност са сред по-малките проблеми на социалния бюджет.

Подпомагането на семействата с деца през помощи също гълта солиден ресурс. За детските надбавки има подоходен критерий и там при получателите има тенденция към намаление – от 540 982 деца през 2020 г. на 416 687 деца през 2025 г., което е спад с 23%. За шест години общият разход за бюджета е 1.65 млрд. лв.

За периода 2020 – 30 юни 2026 г. държавата е инвестирала 3.79 млрд. лв. в подкрепа на семействата с деца. Месечните помощи съставляват почти 87% от бюджета, докато еднократните помощи (при раждане, бременност, ученици и др.) заемат едва 13% (494 млн. лв.), сочат данните.

45% от бюджета на НОИ се плаща от данъците

За дупката в пенсионната система Сметната палата на практика не казва нищо ново, нито дава някакви решения. Констатира единствено очевидното.

Приходите от осигурителни вноски са удвояват от 7.88 млрд. лв. през 2020 г. на 14.87 млрд. лв. през 2025 г. и то заради покачването на минималния осигурителен доход и минималната работна заплата, както и заради инфлацията, а не поради органичен икономически растеж.

Акцентирано е, че колкото и хората с по-високи доходи да се оплакват от осигурителната тежест, всъщност за тях тя е по-ниска от тежестта за по-бедните. " Минималният осигурителен доход нараства двойно по-бързо от максималния, въпреки трикратното увеличение на максималния осигурителен доход до 4 130 лв. през 2025 г. Таванът на осигуровките нараства с 37.7%, който изостава от натрупаната инфлация в размер на 41.3% и от пазарния темп на средната работна заплата, ограничавайки фискалния потенциал от високите доходи", пишат одиторите.

Големият проблем е, че разходите на НОИ са не просто много повече от приходите от осигуровки, но и растат по-бързо. "Поради изпреварващия ръст на разходите спрямо приходите, покритието на разходите с осигурителни вноски намалява от 59.9% през 2020 г. на 54.9%, поставяйки Държавното обществено осигуряване в зависимост от централния бюджет с над 12 млрд. лв. за 2025 г. ", констатира Сметната палата.

На всичкото отгоре 45.3% от пенсионерите в България получават минимална пенсия, което според одиторите обезсмисля реалния им осигурителен принос и демотивира хората да се осигуряват върху реални доходи. Но дори минималната пенсия от осигурително плащане да се превърне в социална помощ, изплащана от МТСП (както предлагат много експерти), проблемът за бюджета ще остане абсолютно същият.

"Цената на провежданата социална политика за периода 2020 г. – 30 юни 2026 г. е създаването на структурно небалансирана, фискално натоварваща и негъвкава осигурително-социална система, която губи финансовата си автономност и се превръща в мащабна държавна социална програма. Това налага бързи и адекватни управленски решения за стабилизиране на системата и връщане към нейната основна роля и функция, за да се гарантира дългосрочната устойчивост на публичните финанси", гласи заключението на социалния одит.

С тези данъци не е възможна сегашната социална държава

Основният приходоизточник на бюджета са данъците и осигуровките (80% от приходите). Като сума те са се повишили значително, но не и като дял от БВП. През целия период няма структурно повишаване на данъчната тежест, а ръстът на постъпленията е най-вече ситуационен – инфлацията например е сред силните фактори за повишаване на данъчните проходи, а също и някои административни решения, както и ефектът от вдигането на доходите. Всъщност, сред силните административни ефекти е вдигането на осигурителната тежест чрез повишаването на минималните прагове и тавана, което мъчи бизнеса, но пак се оказва недостатъчно да задоволи недостига на фиска.

Сред данъчните мерки с най-голям отрицателен ефект върху бюджета е намаляването на ставката на ДДС за ресторантьорите – загуба от 1.36 млрд. лв. за целия период, вдигането на прага за регистрация по ДДС в подкрепа на малкия бизнес – 1.42 млрд. лв., а също и въвеждането на истинско данъчно облекчение за деца – 1.64 млрд. лв.

Тъй като приходите не покриват разходите, след 2023 г. страната навлиза в период на ускорено поемане на нов дълг, констатира Сметната палата. Спрямо предпандемичната 2019 г., номиналният размер на държавния дълг през 2024 г. се удвоява (ръст над 100%), а в края на 2026 г. неговото нарастване се очаква да е тройно спрямо 2019 г. (нараства с над 200%), докато за целия период икономиката нараства с около два пъти (104.71%).

Общите разходи по обслужването на държавния дълг (за лихви, б. р.) също нарастват драстично – от 1 млрд. евро през 2020 г. до над 2.53 милиарда евро през 2025. Ето как звучи проблемът на езика на Сметната палата: " Основната причина за асиметрията между приходи и разходи е липсата на дългосрочно съответствие и структурна разлика при тяхното генериране – временни и волатилни фактори, оказващи въздействие върху приходите срещу постоянни законово регламентирани автоматични механизми, които рефлектират върху трайно нарастване на разходите ".

Оригиналът има 51 абзаца и около 20258 знака текст. Върни 51 блока "p" (по един за всеки абзац, в същия ред) с общо между 17219 и 23297 знака.