София ще има паметник на инж. Иван Иванов след 15 години спорове

Столичният общински съвет (СОС) реши да бъде поставен паметник на инж. Иван Иванов, кмет на София от 1934 до 1944 г. С решението приключва процедура, започнала през 2011 г. и замразена през 2024 г. заради спор за ролята на Иван Иванов по време на Втората световна война.

Докладът е внесен от кмета Васил Терзиев, председателя на СОС Цветомир Петров и 20 общински съветници от различни политически групи. Зам.-председателят на съвета проф. Вили Лилков („Синя София“), който е инициатор на идеята от самото ѝ начало, определи подкрепата като безпрецедентна: „За първи път виждам доклад, внесен от над 20 общински съветници заедно с кмета на София“.

Статуята ще бъде поставена на кръстовището на бул. „Драган Цанков“ и бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“, до метростанция „Стадион Васил Левски“. Мястото е избрано, защото там е „излязъл“ Рилският водопровод, довеждащ питейна вода за София. Водопроводът се ползва и днес.

Защо Иван Иванов е важен за София

Иван Иванов е роден през 1891 г. в Сливен и учи хидроинженерство в Мюнхен. От 1920 г. работи в службата за водоснабдяване на столицата.

Иван Иванов ръководи изграждането на Рилския водопровод – най-голямото инженерно съоръжение в България за времето си. Водопроводът и днес снабдява голяма част от града. Тогавашният кмет ген. Владимир Вазов нарича Иванов „Рилски“ заради постижението.

След преврата от 19 май 1934 г. Иванов е назначен за кмет и остава на поста над десет години – по-дълго е управлявала столицата само Йорданка Фандъкова. Периодът му остава в историята като „златното десетилетие“ на София. Тогава са построени Съдебната палата, сградите на БНБ и Столична община, зала „България“, Народната библиотека. Улиците се павират и озеленяват, Борисовата градина и Южният парк са модернизирани, коритата на Владайската и Перловската река са облицовани с камък. През 1941 г. тръгва първият тролейбус. Към града са присъединени Бояна, Княжево, Горна баня, Красно село, Надежда и други села.

При него започва и строежът на язовир „Бели Искър“ – един от най-високо разположените в Европа.

Защо паметникът се забави 15 години

Първото решение на СОС за конкурс за паметник на инж. Иван Иванов е от октомври 2011 г. След избора на проекта през април 2024 г. докладът за поставяне на паметника минава единодушно през комисията по образование и култура. Два дни по-късно обаче лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов призовава общинските съветници на партията да не го подкрепят – след среща с представители на еврейската общност, на която са представени данни за дейността на Иванов в полза на нацистка Германия.

През юли 2024 г. СОС отлага разглеждането на доклада и той не се връща в залата до днес. Против паметника се обявиха организацията на евреите в България „Шалом“, Централният израилтянски духовен съвет, писателката Леа Коен и градският съвет на Българския антифашистки съюз. Аргументите им са, че при управлението на Иванов части от централни булеварди – включително „Евлоги и Христо Георгиеви“, до който ще стои паметникът, са преименувани на Хитлер и Мусолини.

Защитниците на паметника се позовават на становище на Държавна агенция „Архиви“, според което обвиненията в антисемитизъм не намират потвърждение в архивните фондове.