Украйна възобнови ударите по руските петролни рафинерии след двуседмична пауза

Украинските военни възобновиха ударите по руските нефтопреработвателни заводи след прекъсване, продължило от средата на октомври, въпреки настояванията на администрацията на Доналд Тръмп, който сключи с Владимир Путин сделка за дизеловото гориво. Новокуйбишевският нефтопреработвателен завод с капацитет от 8,3 милиона тона годишно, който е част от самарската група предприятия на „Роснефт“, е бил атакуван с безпилотни летателни апарати в нощта срещу петък и е избухнал пожар. Според кадри, заснети от очевидци, над предприятието се издигат няколко стълба дим, видими от километри разстояние. Димът е покрил небето над Самара, която се намира на 20 километра от завода.

Атаката на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) срещу завода, един от най-големите в Поволжието, е първата след 15 октомври. Тогава при атака с безпилотни летателни апарати беше поразен Рязанският нефтопреработвателен завод на „Роснефт“, който е сред най-мощните в Русия и снабдява с бензин, наред с други райони, и Москва. Ден по-късно, на 16 октомври, беше атакуван завод на „Газпром“ в Сургут, разположен на повече от 2000 километра от границата. Украинските военни, отговорни за далекобойните удари по руската инфраструктура, действително са получили заповед в средата на октомври да преустановят временно кампанията си. В рамките на тази кампания от началото на годината руските нефтопреработвателни заводи са били атакувани повече от 100 пъти. Това са съобщили пред The Wall Street Journal двама украински военни представители в Киев. Според източниците на изданието именно украинското Министерство на отбраната е инициирало прекъсването, след като американските преговарящи Стив Уиткоф и Джаред Къшнър отправили настойчиви искания за това. По думите на събеседниците на изданието Къшнър заявил на украинците, че трябва да направят отстъпки от чувство на „благодарност“ към САЩ за оказаната помощ. Според информацията на The Wall Street Journal украинският президент Володимир Зеленски се съгласил с военните, но заявил, че те могат да възобновят ударите, ако преценят, че това е необходимо. По време на контактите с Вашингтон Зеленски се опитал да договори ответни отстъпки. Сред тях били например доставки на ракети за системите „Пейтриът“, които са изключително необходими за защитата срещу руските удари. Той поискал също разрешение системата „Старлинк“ да бъде използвана за удари в дълбочина на руска територия. Американската администрация обаче не дала съгласие по нито едно от тези искания. Според източниците на The Wall Street Journal европейски представители посъветвали Зеленски да изчака приключването на междинните избори за Конгреса на САЩ, преди да възобнови кампанията срещу нефтопреработвателните заводи. Тази кампания лиши Русия от една трета от капацитета ѝ за нефтопреработка и предизвика лятна горивна криза в различни региони — от Сибир до Москва. Европейците призовали Зеленски да вземе предвид факта, че цените на горивата са политически чувствителен въпрос за Тръмп. Някои от тях започнали да се тревожат заради острата реторика в отношенията между Зеленски и Тръмп, както и заради неочакваното изключване на „Старлинк“ за Въоръжените сили на Украйна. Това съобщили събеседниците на The Wall Street Journal.