Защо толкова много българи гласуват в Сърбия?
На 25 октомври в България се проведоха президентски избори, а в съседния Цариброд, или Димитровград, както го наричат сърбите, интересът към вота беше изключително висок. Две секции посрещнаха стотици българи, някои с двойно гражданство, други – просто защото за тях границата е по-близка от постоянн
· 4 мин четене
Палим колата и тръгваме към западната ни съседка. Поемаме по магистрала „Европа“. Пътят е спокоен, но на границата чакаме доста дълго.
На 25 октомври, в България се гласува за президент, а ние искаме да видим как изглежда изборният ден от другата страна на границата – в Цариброд, или Димитровград, както го наричат сърбите. Градът отдавна е свързан с България, а при избори е най-удобното място за хора, живеещи в София, без адресна регистрация.
Тази година в Цариброд за първи път са открити две избирателни секции. За да разберем защо, трябва да погледнем назад.
На предишните президентски избори, на 14 ноември 2021 г., в града са гласували около 600 души. Към 4 следобед днес от двете секции ни съобщават, че четири часа преди края на изборния ден гласувалите са близо 750.
На парламентарните избори на 19 април тази година в Цариброд са гласували малко над 800 души, което наложи отварянето на нова секция. Така втората секция е отговор на интерес, който расте от избори на избори.
Хора, които са гласували тук и преди, ни разказват как на предишни избори по главната улица на града са се извивали дълги опашки. Когато пристигаме следобед, опашки няма. От секциите ни обясняват, че сутринта е имало значително повече хора, а следобед потокът е спаднал.
Председателят на едната секция ни сподели, че избирателната активност е висока. „Втората секция сме ние“, уточнява той. На въпрос, живеещите в Сърбия или идващите от България са повече ни отговаря: „Идват с лични карти от България, така че не мога да ви кажа дали са от тук, или от там.“
Днес в Сърбия също има избори – предсрочни, за нов парламент, извоювани след двегодишни масови протести на студенти и граждани срещу управлението на Александър Вучич. Ето защо част от хората, с които говорим, имат право да гласуват с две бюлетини в един и същи ден.
Тони е роден в Цариброд и има двойно гражданство. Днес е гласувал два пъти, на сръбските и на българските избори. Питаме го кои са му по-близки. За сръбския вот е кратък: „Там не ме интересува много. Не подкрепям никого при тях.“ Българските избори му се струват нормално организирани и са му по-важни, особено президентските. Живее в София, но в Цариброд си идва всяка седмица, защото тук е къщата му. Когато го питаме как е избрал за кого да гласува, с усмивка ни казва: „Не знам.“
Втората голяма група са хората, които не са си вкъщи в деня на изборите. Това са българи, за които границата се оказва по-близка от собствения им постоянен адрес.
Христофор от Габрово ни обяснява сметката си, от София до Габрово му отнема около два часа път, а до Цариброд само час. Затова, когато не е вкъщи, гласува тук. „На всички избори досега, когато не съм си вкъщи, винаги гласувам тук.“
Сашка живее в Гоце Делчев, но работи в София. Решила е да гласува в Цариброд, където може да стигне по-лесно, отколкото до постоянния си адрес. Споделя какво я е подтикнало да гласува, „леко вътрешен гняв, че хората не гласуват, и искам да дам някакъв пример“. Според нея на ниската избирателна активност трябва да се обръща повече внимание, а гласуването е начин тя да се вдигне. Не е имала конкретен кандидат отдавна, но винаги е знаела в каква посока ще гласува. Питаме я накъде трябва да върви България и отговорът ѝ е кратък: „По-скоро към Европа, ако може. Ако има такава възможност, ще е супер.“
Венелин е роден във Варна, но живее в София. Забравил е да подаде декларация за настоящ адрес, така че не може да гласува там, където живее. От София до Цариброд пътят е по-кратък, отколкото до Варна. За него това е практично решение, а не политически жест.
Явор също е от Варна. Питаме го какво е определило избора му, обяснява какъв човек иска на поста „Такъв, който да ме накара да вярвам, че промяната е възможна“. Кампанията, според него, е била доста силна. „Надявам се хората да гласуват със съзнание, да не са платени по някакъв начин“, казва той. Като млад човек вярва в идеята за демокрация и искрено се надява да излязат да гласуват повече хора.
Опашки няма, поне когато сме там. Секциите работят спокойно, а хората, с които говорим, са доволни от организацията. Малкото неудобство, за което някой споменава, е минало, а на предишни избори чакането е било по-дълго.
Накрая хапваме по една плескавица и тръгваме обратно към София. В Цариброд гласуването беше масово, а причините са толкова различни, колкото и хората.
