5 детайла, с които Гиздол промени ЦСКА

Назначаването на Маркус Гиздол не е просто смяна на треньора в ЦСКА, а глобална промяна в играта на отбора. Германецът се опитва да промени начина, по който „армейците“ атакуват, пресират, реагират след загуба на топката и изпълнява тактическите си инструкции.

Една от най-видимите промени е желанието на Гиздол да върне фланговите нападатели в центъра на атакуващата стратегия на ЦСКА. При използваните по-рано формации 3-5-2 и 4-4-2 с ромб широчината често идваше от крайните защитници или халф-бековете. Това концентрираше голяма част от атакуващата игра в централните зони.

С преминаването към 4-3-3 се отварят други възможности. Разтягане на защитата. Двете крила принуждават противниковите крайни защитници да покриват повече пространство. В същото време освобождаването на централната зона от играчи на съперника, дават възможност на повече свободни пространства за атаки от вътрешните халфове и централния нападател. С тази стратегия ЦСКА получава повече начини да стигне до наказателното поле на съперника и атаките на тима стават по-непредвидими.

Гиздол не иска отбор, който просто притежава топката. Той търси футбол, при който владението води до реално придвижване напред и създаване на опасност. Това е важна разлика. Едно е да си подаваш между защитниците и халфовете, друго е с няколко точни подавания да изведеш нападател срещу защитата.

Именно заради това след спечелването на топката първият поглед е напред. Ако има свободно пространство, топката се придвижва бързо към крилото или нападателя, а не се търсят безсмислени пасове на ширина. По този начин и играчите без топка започват движение веднага, а не чакат развитието на атаката. Гиздол открито подкрепя директния футбол, при който тимът не само владее топката, но и диктува събитията.

Това е принцип, който той свързва с футболните идеи на един от учителите му – Ралф Рангник.

Третият детайл е поведението на ЦСКА без топка. При Гиздол пресата трябва да бъде организирана, агресивна и синхронизирана между отделните линии. Това не означава единайсет футболисти постоянно да тичат към противника. По-важното е да знаят кога да атакуват притежателя на топката и как да ограничат възможностите му за подаване.

За целта се прави анализ на съперника и начина му на изнасяне на топката, а не се действа на общо основание, както при Христо Янев. Проблемът на този етап е, че отборът не може да издържи дълго на високо темпо и стратегия – Gegenpressing.

Това е един от най-важните детайли в модерния футбол и е съществена част от игровия модел, който Гиздол се стреми да наложи. Представи си следната ситуация: ЦСКА атакува, губи топката в центъра и противникът се опитва да започне контраатака.

Вместо всички червени футболисти да се върнат назад, най-близките до топката трябва незабавно да опитат да си я върнат. Този подход се нарича контрапреса и е един от най-важните елементи в модерния футбол и тотално непозната в България територия. У нас често се говори, че отборите искат да играят на контрапреса, но повечето си остават само с желание.

Гиздол не променя само схемата. Той се опитва да промени и начина, по който футболистите изпълняват задълженията си. В неговата философия има ясна граница между личните отношения в съблекалнята и дисциплината на терена. Треньорът може да бъде толерантен в общуването, но тактическите инструкции трябва да се изпълняват. Очевидно е желанието на германеца да накара футболистите да знаят позицията си при всеки един момент от играта. Именно дисциплината определя дали идеята на Гиздол ще се превърне в устойчив игрови модел. На този етап германецът очевидно се справя, а най-доброто сякаш тепърва предстои.