Стивън Стоянчов: Перничанинът, който доказа, че умее да удря без „винкел“
Стивън Стоянчов, нападател на Левски, се завърна на „Герена“ през лятото с амбицията да получи нов шанс за изява. След като дълго време бе в сянка, той показа, че може да бъде решаващ за „сините“ и да донесе ценни точки в Европа.
· 3 мин четене
„Нямам винкел“, призна през лятото Стивън Стоянчов, след като се завърна в Левски, за да получи нов шанс за изява при Хулио Веласкес. И месеци по-късно той доказа, че истинските перничани умеят да удрят лошо и без помощни средства. В кръвта им е. Това го разбраха и играчите на Ягелония, които изпаднаха в тежък нокаут след неговите попадения, приближавайки Левски към още поне два мача в Европа.
До този момент Стоянчов бе по-скоро незабележим на „Герена“. Младият нападател се появи в два мача като титуляр за „сините“ заради правилото за юноша до 23 години. Това стана при победите над Локомотив София с 2:1 и Ботев Пловдив с 3:1. И в двете срещи обаче не му се получиха нещата, а развръзката в тях настъпваше, след като той вече не бе на терена. В останалите двубои Стивън бе ползван главно като тактическа резерва за бавене на времето.
Сега обаче погледите на всички са насочени към него. Снажното момче успя да приближи Левски към още поне два мача в Европа. Освен това е доказателство, че школата на „Герена“ не е толкова мъртва, каквато някои мислят, че е. Плюс това Стивън не е сам, защото сериозен анонс за бъдещето даде и Огнян Владимиров. Неслучайно двамата са неразделни по време на лагерите. Оги обаче имаше комфорта да е пред очите на Хулио Веласкес, а в същото време Стоянчов бе поставен пред сериозен тест. Испанецът го бе харесал от пръв поглед, но искаше Стивън да мине по-сериозна школовка от тренировките с първия отбор на „сините“. Да излезе от зоната на комфорт във втория отбор, а и да понаучи някои неща. Най-вече в тактически план. Хубаво за Стивън е, че попадна на точното място и при правилните хора. Етър и Иван Иванов се превърнаха в този трамплин, който успя да го изстреля обратно на „Герена“. Русия също видя, че той има потенциал и започна да работи допълнително с него. Ден след ден. Стоянчов вкара 11 гола за „болярите“ и показа на мнозина свои връстници, че не боли да те преотстъпят. Напротив, понякога е за добро.
Но тук трябва да отбележим и друго. Стивън не е от момчетата, които са идвали на тренировките на „Герена“, возени на задната седалка на колата на родителите си, докато играят на телефона. Дълги години момчето пътува само в маршрутката от Перник до София и обратно, разкъсвано между уроците в езикова гимназия „Симеон Радев“ и тренировките. Първо стартира в ДИТ на „Драгалевци“ на 7 години, а на 10 вече е част от Левски. През лятото „сините“ го наградиха и с нов договор. Той е до лятото на 2029 година. Интересното е, че преди срещата с Ягелония се появиха информации, че смята бягство в ЦСКА. Засега обаче такова нещо няма. Стивън е „син“ и щастлив на „Герена“. Ако продължава така, то скоро може да се озове там, където искат всички млади играчи – голям европейски отбор. Любимият му е Байерн, а идол – Хари Кейн. Играч, който също е минал през какво ли не, за да успее. И също е кален с преотстъпване. Дори не едно, а цели три.
