Умората застигна ЦСКА
Първата задача на Маркус Гиздол бе да накара ЦСКА да тича повече, по-бързо и по-организирано. Сега пред германеца стои още по-сложно изпитание – да намери начин, по който отборът да продължи да го прави до последния съдийски сигнал.
· 4 мин четене
В началото на работата на Гиздол вниманието бе насочено към контузиите. Травмите на Жан-Филип Гбамен, Жоел Цварц и Лео Перейра породиха въпроси дали рязката промяна в натоварванията не идва прекалено тежка за футболистите. Треньорът даде своите обяснения за отделните случаи, а в последните три мача ЦСКА не се сблъска с нови съществени кадрови проблеми от подобен характер. Физическата адаптация обаче не е приключила.
Сега проблемът личи не толкова в медицинския бюлетин, колкото на терена. Идеята на Гиздол е ясна. ЦСКА трябва да пресира високо, да реагира мигновено при загубена топка, да поддържа агресия в единоборствата и да атакува с много хора. Но подобен футбол не се играе само с желание. Той изисква кондиция, повторяемост на спринтовете и готовност отборът да извършва едни и същи усилия от първата до деветдесетата минута. Засега червените успяват да покажат търсеното лице на отделни отрязъци, но често след почивката оборотите осезаемо падат.
Именно този контраст подсказва, че физическите резерви все още не стигат за пълноценното изпълнение на замисъла. Проблемът се задълбочава от сгъстения календар. Мачовете на вътрешната и международната сцена се редят един след друг, а времето между тях е достатъчно най-вече за възстановяване, не и за изграждане на нова физическа основа. Германецът трябва едновременно да внедрява своя стил и да пази футболистите, които могат да го реализират. Това би било сложно, дори при широк и равностоен състав. В ЦСКА разликата между титулярите и алтернативите им личи все по-силно.
Показателни са последните два двубоя срещу Лудогорец и Славия. От включилите се като резерви единствено Исак Соле и Гбамен дадоха основания да се говори за реално освежаване и запазване на нивото. При останалите смени не се усети онзи импулс, който би позволил червените да вдигнат оборотите в заключителните минути. А точно това е задължително за отбор, който иска да упражнява постоянен натиск. Когато титулярите се изчерпват, резервите трябва да влязат в същия ритъм.
Първите шест мача на Гиздол вече очертаха и неговата оценка за редица футболисти. Джеймс Eтo’o очевидно не се вписва в концепцията на германеца и ролята му стана силно периферна. Срещу Лудогорец и Славия той се появи от пейката като десен бек – показателно за мястото му в йерархията. Каталин Иту пък остана неизползвана резерва и в двете срещи, а все още няма нито един старт като титуляр при новия треньор. Тамиму Уору е извън сметките на трети пореден наставник – след Моралес и привлеклия го Христо Янев. Младият Петко Панайотов има 74 минути в две участия при Гиздол. Това не са случайни щрихи, а знаци кои футболисти в момента получават доверие и кои остават далеч от основния план.
Силно забележим е и недостигът на варианти в атака. Тежката контузия на Лео Перейра лиши ЦСКА от единственото типично остро крило, способно да прави разлика с индивидуално действие. Мохамед Брахими е далеч от най-добрата си форма, а липсата на Цварц допълнително ограничава избора. Очаква се последният да се завърне най-късно за неделното дерби с Левски, но в предишните срещи треньорът трябваше да търси решения с наличните сили. На този фон нулевото равенство със Славия, въпреки огромния брой отправени удари, не изглежда като изолиран проблем с реализацията. ЦСКА създаде натиск, но не намери достатъчно ефективни начини да го превърне в голове.
Следващите дни ще подложат тези слабости на още по-сериозен тест. В четвъртък червените гостуват на Панатинайкос в Атина, а в неделя ги очаква ключовото вечно дерби. Между двата начални сигнала има по-малко от 72 часа, към които се добавят среднощното пътуване и възстановяването. Гиздол ще трябва да изстиска максимума от вече оформеното ядро, без да разполага с възможност за мащабни ротации. Всеки спад в темпото и всяка закъсняла реакция могат да се окажат скъпи.
След това международната пауза ще бъде не просто глътка въздух, а необходим прозорец за работа. Целта е да се повиши физическият капацитет на състава за оставащите седем мача до края на годината. По-дългосрочният отговор обаче ще трябва да дойде през зимата. Селекцията се очертава като решаваща част от проекта на Гиздол, защото първите му шест двубоя показаха нещо съществено – на твърде малко позиции ЦСКА има по две равностойни опции. Докато това не се промени, агресивният футбол на германеца ще продължава да се сблъсква с естествените граници на умората.
Мартин Костадинов/ „Тема спорт“
