Липсата на признание е основен източник на стрес за медиците
Според проучване сред медицински специалисти в България, липсата на оценка и признание е най-често посочваният източник на напрежение и стрес. 63% от участниците определят този фактор като проблем, а повече от половината описват работната атмосфера като изпълнена с напрежение, конфликти, слухове и и
· 3 мин четене
Липсата на оценка и признание е най-често посочваният източник на напрежение и стрес сред медицинските специалисти в България. 63% от участниците в проучване в седем болници определят този фактор като проблем, а повече от половината описват работната атмосфера като изпълнена с напрежение, конфликти, слухове и интриги.
Данните бяха представени от Надежда Димитрова от Националния център за оценка на компетенциите към Българската стопанска камара (БСК) по време на форума "Стресът и прегарянето при медицинските специалисти – предизвикателства и решения".
Изследването е проведено в периода април–юни 2026 г. сред 111 респонденти от седем болници в страната.
Напрежението е свързано и с организацията на работа
Психическото и емоционалното натоварване в здравния сектор нараства, а проблемите са системни, посочи Димитрова. По думите ѝ рискът от професионално прегаряне не произтича единствено от спецификата на медицинската професия. Хроничният стрес се натрупва под въздействието на различни външни и организационни фактори, включително обществения натиск върху медицинското съсловие.
След липсата на признание най-често посочваните източници на напрежение са атмосферата в работните отношения – 55%, натоварването – 51%, и организацията на работа – също 51%. Липсата на баланс между професионалния и личния живот е проблем за 38% от анкетираните.
Неблагоприятният климат се отразява и на възможността за свободно изразяване на мнение. 37% от участниците казват, че се въздържат да изразяват несъгласие или различна позиция, защото се опасяват от неблагоприятни последици за себе си.
Същевременно 78% посочват, че им се налага да сдържат емоциите си и винаги да бъдат любезни и отзивчиви. Това допълнително натоварва работещите, които ежедневно общуват с пациенти и техните близки в често трудни ситуации.
Излишната документация и несправедливото разпределение на работата
Проучването очертава и конкретни организационни проблеми, които затрудняват ежедневната работа на медицинските специалисти. 67% от анкетираните казват, че работят прекалено интензивно или трябва да изпълняват няколко задачи едновременно. За 62% сериозен проблем е излишната документация.
57% смятат, че работата се разпределя несправедливо, а 41% посочват, че им се налага да полагат извънреден труд и да остават след края на работния ден.
Според Димитрова високите нива на професионално напрежение са резултат от съчетаването на множество фактори – недостиг на кадри, стигматизиране на стреса и възприемането му като нормална част от професията, променящи се очаквания на пациентите, силен медиен натиск, работа при ограничения, определяни от правила и лимити, както и липса на звена за продължително лечение.
Сред мерките за превенция на професионалното прегаряне, подкрепени от участниците в проучването, са създаването на справедлива система за оценяване и подобряването на планирането и организацията на работата. 97% смятат, че е необходимо да се намалят ненужната администрация и документация.
95% подкрепят контрола върху емоционалния климат в работната среда, редовния преглед и оптимизирането на натоварването, както и включването на психичното здраве като приоритет при управленските решения.
"Психологическото благополучие на работещите е част от устойчивостта на здравната система", подчерта Димитрова. Според нея ранното разпознаване и ограничаване на професионалния стрес може да подобри както благополучието на медицинските специалисти, така и устойчивостта на здравната система като цяло.
