Здравният министър защити сливането на структури в Спешна помощ

Центровете за спешна медицинска помощ ще преминат към централизирано управление, но ще запазят оперативната си самостоятелност. Преструктурирането засяга общата администрация, а не организацията на медицинската дейност по места. Това заяви здравният министър Катя Ивкова пред депутатите от парламентарната здравна комисия в четвъртък.

Коментарът ѝ дойде в отговор на въпроси от председателя на комисията Костадин Ангелов (ГЕРБ), който заяви, че до него достига информация за напрежение в системата относно готвените промени.

Преди два дни Министерството на здравеопазването публикува за обществено обсъждане три проекта за структурни промени в системата на здравеопазването, с които дава началото на анонсираната административна реформа в сектора.

Промените засягат както системата на спешна помощ, така и кръвните центрове и обединяването на националните центрове по обществено здраве и радиационна защита.

Конкретно за спешна помощ се предлага всички районни центрове, както и наземната и въздушната помощ да бъдат обединени в един Национален център за спешна медицинска помощ.

Ангелов заяви, че има сигнали от служители в Спешна помощ, които са притеснени от готвеното преструктуриране.

"Винаги когато една система бъде изправена пред реформа, която не е ясно комуникирана и обяснена защо се прави и накъде върви, на практика системата не работи", коментира Ангелов.

По думите му несигурността за предстоящите промени може да попречи на служителите да вземат адекватни решения.

Ангелов изтъкна, че в миналото е работил две години в Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) – София област и предупреди, че редица решения, свързани с живота и здравето на пациентите, трябва да се вземат незабавно от ръководителите на отделните филиали, съобразно конкретната ситуация на място.

В отговор Ивкова обясни, че основният мотив за преструктурирането в системата е подобряването на координацията между наземната и въздушната спешна помощ, така че да се осигури по-качествен и навременен достъп до медицинска помощ.

"Няма нищо по-логично от това да има Национален център, който да координира и наземната, и въздушната спешна помощ", заяви тя.

По думите ѝ и в момента се работи в координацията между двете системи, но е необходимо тя да бъде подобрена и да се осъществява по общи алгоритми за навременна реакция.

Здравният министър подчерта, че преструктурирането не предвижда промяна в начина на осъществяване на спешната медицинска помощ по места.

"ЦСМП ще преминат на централно управление от един център, но ще имат оперативна самостоятелност. Промените, които сме стартирали, касаят администрацията. Не променяме системата на общественото здраве. Оптимизираме общата администрация", заяви Ивкова.

Ангелов обаче постави въпроса дали централното управление няма да затрудни вземането на спешни оперативни решения, особено при едновременно възникване на няколко критични ситуации в различни населени места. Той обърна внимание, че понякога се налагат административни решения заради липса на свободен екип, които трябва да бъдат взети с познаване на конкретната обстановка.

Ангелов попита и дали Министерството на здравеопазването разполага с достатъчен административен капацитет да проведе започнатите реформи на фона на напускането на служители от ведомството.

В отговор Ивкова посочи, че министерството е започнало дигитализация на административните услуги, за да се преодолеят забавянията при обработването на документи и предоставянето на отговори. Тя определи оптимизирането на общата администрация като постижима задача и отново подчерта, че медицинската дейност няма да бъде променяна.

Проектът за преструктуриране на Спешната помощ предвижда се 27-те областни центъра за спешна медицинска помощ, Центърът за спешна медицинска помощ по въздуха и Националният център за обучение и квалификация "Проф. д-р Милан Миланов" да бъдат обединени в един Национален център за спешна медицинска помощ.

Така броят на самостоятелните юридически лица в системата ще бъде намален от 29 на 1. Досегашните центрове ще загубят юридическата си самостоятелност, но ще продължат да осъществяват медицинската дейност чрез териториалните си структури.

Промените предвиждат и съкращаване на 200 щатни бройки от общо 7232 в системата. В момента 431 души са заети с общоадминистративни дейности в административно-стопанските сектори на центровете. След преструктурирането щатната численост на новия национален център трябва да бъде 7032 души.

Според мотивите на здравното министерство целта е да се премахнат дублиращите се административни функции и да се укрепи специализираната медицинска дейност. За 2027 г. не се предвижда промяна в средствата за персонал.