Самара Джой: От колебание към увереност – пътят на една джаз звезда

Самара Джой, една от най-ярките звезди на съвременния джаз и носителка на „Грами“ за най-добър нов артист, излиза на сцената на зала 3 в НДК на 8 ноември заедно със своя седемчленен бенд. София е първата спирка от новото ѝ турне. В разговор за „BG Sound Stage“ тя разказва как е стигнала дотук и защо е избрала да не бърза. Помолих Самара Джой да опише себе си с по едно прилагателно за всеки от трите си албума. Очаквах бърз, лек отговор, нещо като игра. Получих една от най-честните паузи, които съм чувала в интервю. За първия албум отговаря веднага: „Колебаеща се“. Дебютът ѝ „Samara Joy“ излиза през 2021 г. – две години, след като печели международния вокален конкурс „Сара Вон“. Тя е на 21 г. и току-що е влязла в свят, в който всички я сравняват с легенди. На втория албум спира. „На втория албум Самара беше… тя беше…“ Мисли за времето в студиото. „Мисля си къде бях тогава. Мисля си за живота“. Пауза. „Не, не уверена, защото не бях“. Още една пауза. „Готова. Ще кажа, че беше готова. Надявам се това да е прилагателно“. Готова да изследва, готова да опитва, готова да се отвори. Това е „Linger Awhile“ – албумът, който през 2023 г. ѝ носи „Грами“ за най-добър джаз вокален албум и, рядкост за джаз изпълнител, „Грами“ за най-добър нов артист. За третия – „Portrait“, отговорът отново идва бързо. „Уверена“ и го повтаря, сякаш за да го чуе и самата тя: „На третия албум Самара беше уверена“. Отвън пътят ѝ изглежда като мълниеносен възход. Отвътре, както става ясно в нашия разговор, той е бил много по-колеблив, много по-човешки и много по-труден.

Музиката е в семейството ѝ от поколения. Баба ѝ и дядо ѝ по бащина линия основават госпъл групата „The Savettes“ във Филаделфия. Баща ѝ, Антонио Маклендън, е певец и басист, свирил на турнета с госпъл легендата Андре Крауч. Самара расте сред хора, за които пеенето е толкова естествено, колкото и говоренето. „Пеенето винаги изглеждаше лесно за тях“, спомня си тя. „Поне докато ги гледах като дете. Можеха да чуят една песен и да я изпеят изцяло по свой начин, да намерят толкова нови начини да я направят своя и специална“, казва Самара Джой. Тя ги гледа с възхищение и с известно отчаяние. „Мисля си: Боже мой, как можете да пеете така? Защото когато аз опитам, мозъкът ми чува идеята, но гласът ми не знае как да я изпълни в реално време“, допълва Джой. Това разминаване между това, което чува, и това, което може, се превръща в двигател. Тя се учи да използва гласа си „в цветове“: различни динамики, по-силна интонация, по-богат тон. „Така че, когато пееш, да не е едноизмерно. Всички певци, на които се възхищавам, са триизмерни“, казва Джой. Те могат за миг да сменят начина, по който пеят, и тембъра на гласа си, за да отговорят на това, което се случва в музиката. Тя слуша семейството си, изучава джаз вокалисти и тяхното стилизиране, слуша и оперни певци, за да разбере как гласът им остава равен от най-ниския до най-високия тон. „Всичко това ме накара да искам да бъда по-добра певица“, посочва Самара Джой. Самият джаз не е любов от пръв поглед. В гимназията той попада в полезрението ѝ, но тогава не я увлича особено. Истински започва да го учи по-късно, когато освен певци започва да слуша и инструменталисти. Оттам нататък нещата се развиват бързо. Може би твърде бързо. „Когато нещата внезапно започнаха да се случват, беше нещо като: какво става? Как се случва всичко това едновременно?“, казва Джой. Не крие колко объркващо е било. „Беше доста смазващо за мен, особено като човек, който беше колебаещ се и не особено уверен“, допълва тя. Първото прилагателно, с което описа себе си, изведнъж придобива ново значение. Трябвало е много бързо да се научи да отстоява себе си. В това ѝ помагат вярата и основата, която са ѝ дали родителите ѝ – да предаваш проблемите и тревогите си, да се молиш и да се опитваш с всички сили да не позволиш на това да те превземе и да те смаже. Казва го спокойно, без патос, като човек, който е проверил тези думи на практика. Около нея всички говорят едно и също. Нещата се развиват по-бързо от очакваното. Трябва да направи това, трябва да направи онова, ако иска да кове желязото, докато е горещо. „А аз си казвах: не искам. Не искам да го правя. Искам да съм в това за дълго. А за да го постигна, не искам да жертвам почтеността и автентичността си само заради това да бъда актуална“, каза Джой. В свят, в който кариерите се измерват в гледания и в скоростта, с която следващият сингъл стига до публиката, това е почти радикално решение. И то обяснява защо третата Самара е уверена: не защото успехът е дошъл бързо, а защото е избрала да не бърза. Затова и съветът ѝ към младите хора, които искат да вървят по нейния път, започва с две думи: не бързайте. „Използвайте времето, което имате сега, за да се развивате, да учите и да се упражнявате. Защото пътят на всеки в изкуството изглежда различно“, казва Джой. Няма нужда никой да се сравнява с нея или с когото и да е. „Няма нужда да си мислите: трябваше вече да съм стигнал дотук, защото Самара е направила това на тази възраст. Вие сте на свой собствен път. Имате свои неща, които да научите, да изследвате и да откриете“, допълвя тя. „Да бъдеш велик артист отнема време“, казва Джой. „Можеш да станеш известен артист, без да отделиш толкова време, но тогава в това, което създаваш, няма да има истинско съдържание“, допълва тя. Големите – класическите композитори, импровизаторите, аранжорите, писателите – никога не са спирали. Винаги са били любопитни, винаги са писали, винаги са навлизали в нова територия, независимо дали съзнателно, или не. „Просто продължаваш да пишеш. Продължаваш да се упражняваш. Продължаваш да учиш. И изведнъж това те отвежда на места, които не си могъл да си представиш“, коментира Джой. Не става дума за амбиция, уточнява тя. Великите артисти не са си казвали: ще бъда велик, ще бъда суперзвезда. „Не. Те обичаха това, което правят. Обичаха изкуството, обичаха музиката“, каза Джой. И точно в любовта е тайната. „Отделете време да научите как другите са го направили велико. После отделете време да изучите какво точно ви харесва в това. И постепенно то се превръща във вашия глас. Всичко, което обичате, става част от вашата собствена артистичност“, смята Самара. Слушайки я, си мисля за детето, което гледа как семейството му пее и се чуди защо гласът не слуша мозъка. Това дете е намерило отговора не в бързия успех, а в търпението. Самара, която идва в София, е Самара от третия албум. Уверена. Но ако я слушате внимателно, ще чуете и другите две. Колебанието, което я е направило внимателна. И готовността да изследва, да опитва и да се отваря, която, изглежда, никога не е изгубила. Самара Джой пее на 8 ноември в зала 3 на НДК. Билети в мрежата на MORE.COM.