Сметната палата: АПИ управлява хаотично бюджет от 11 млрд. лв., сключени договори за 18 млрд. лв.

Сметната палата установи хаос и липса на контрол в управлението на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) за периода 2020 – 2026 г. В доклада си одиторите посочват сключване на договори за обществени поръчки, за които няма осигурен финансов ресурс, извършване на плащания едва когато има висок риск от натрупване на голям размер лихви за забава и/или влезли в сила съдебни решения, както и драстично ниски прогнозни стойности при обществени поръчки, за които впоследствие се сключват анекси на стойност, която е няколко пъти по-висока.

Докладът на Сметната палата разкрива сериозни пропуски в стратегическото планиране на АПИ, както и липса на дългосрочна визия за развитие. Установено е значително натрупване на сертификати, чиято стойност надхвърля многократно наличния финансов ресурс за извършени и удостоверени дейности, по които процедурите за окончателно одобряване и фактуриране не са приключили. Това е довело до забавяне на разплащанията и до несвоевременно признаване на съответните разходи и задължения в счетоводната отчетност на АПИ.

Вътрешните правила, документооборотът и контролът върху обществените поръчки и договорите за ремонт и поддръжка на пътища са непълни, несвоевременно актуализирани и неефективни. Липсват обективни критерии в какъв ред да се извършват плащанията, което създава риск от субективизъм и забавяне на важни национални инфраструктурни приоритети.

За разглеждания в анализа период АПИ е сключила договори на обща стойност над 18.2 млрд. лева. В същото време разходната база на Агенцията за одитирания период е 11.4 млрд. лева. Така поетите ангажименти надвишават наличното финансиране с 6.8 млрд. лева, или с близо 60 на сто, което обвързва бюджетен ресурс за общо 11 години и 2 месеца – приблизително 4 години и два месеца извън одитирания период.

Размерът на поетите договорни ангажименти е значително по-висок от разходния ресурс за разглеждания период, което създава необходимост от осигуряване на необходимото финансиране през следващи бюджетни години и поражда риск за своевременното изпълнение и разплащане на договорите. Има дейности, които не могат да се отлагат, като например поддръжката на пътищата с цел осигуряване на безопасно движение по републиканската пътна мрежа.

Поради системния недостиг на средства на АПИ са отпуснати 1.6 млрд. лева допълнителни разходи по бюджета на МРРБ с Постановления на Министерския съвет по бюджетна програма „Рехабилитация и изграждане на пътната инфраструктура“. От тях 1.2 млрд. лева са за текущи ремонти и поддържане на пътната инфраструктура.

Сметната палата е установила системно надвишаване на прогнозната стойност на проектите. От общо 213 договора за поддържане на републиканската пътна мрежа, при 139 са сключени допълнителни споразумения за увеличаване на обща стойност от 5.6 млрд. лева, което е със 78% над първоначалната прогнозна стойност. По 64 договора за ново строителство с обща прогнозна стойност 4.8 млрд. лева са утвърдени допълнителни споразумения за 1.9 млрд. лв. Посочени са 74 договора за основен ремонт на обща прогнозна стойност близо 747.4 млн. лева, за които са утвърдени допълнителни споразумения за възложени допълнителни дейности в размер на 42.7 млн. лева.

Във връзка с прилагането на механизма за индексация на цените заради инфлация (по министерско постановление от 2022 г.) АПИ е сключила 56 спогодби на обща стойност от близо 1.1 млрд. лева. Към 30 юни 2026 г. от тях са изплатени малко над 761 млн. лв.

Сметната палата е установила значителни слабости в контрола на дейностите в АПИ, остарели или непълни правила, както и липсата на такива. В Областните поделения, където се извършват основните дейности, организацията на работа и контролът не са писмено регламентирани, което е в несъответствие с вътрешните правила на АПИ. Липсват утвърдени единни процедури и за извършването на проверки на място.

Одиторите подчертават, че установените пропуски създават сериозни рискове за изпълнението на националните инфраструктурни приоритети и за правилното управление на публичните средства. Сметната палата препоръчва на ръководството на АПИ да предприеме незабавни мерки за подобряване на контрола, въвеждане на ясни правила и процедури, както и за осигуряване на необходимия финансов ресурс за изпълнение на поетите ангажименти.

В заключение, докладът на Сметната палата очертава тревожна картина на управлението на АПИ, която изисква спешни и решителни действия от страна на ръководството на агенцията и Министерството на регионалното развитие и благоустройството.