841 години от въстанието на Асен и Петър: как България възстанови своята държавност

На днешния 26 октомври се навършват 841 години от въстанието на Асен и Петър, поставило началото на възстановяването на българската държавност след близо 170 години византийско владичество. Събитията от 1185 година бележат един от най-важните повратни моменти в средновековната ни история.

Въстанието не само отхвърля чуждата власт в значителна част от българските земи, но и поставя основите на държава, която през следващите десетилетия ще се превърне в една от водещите политически и военни сили на Балканите. За да разберем значението на делото на Асен и Петър, трябва да се върнем към 1018 година, когато след продължителни войни Византийската империя окончателно завладява Първото българско царство. Съпротивата на българите обаче не приключва с падането на държавата. През 1040 година избухва въстанието на Петър Делян, а през 1072 година следва това на Георги Войтех. И двата опита за възстановяване на независимостта завършват с неуспех.

Византийската власт съумява да запази контрола си, но не и да премахне предпоставките за нова съпротива. През втората половина на XII век положението в империята постепенно се влошава. Вътрешните борби, финансовите затруднения и военните конфликти отслабват централната власт. На престола през 1185 година застава Исак II Ангел, чието управление започва в обстановка на сериозна политическа нестабилност. Допълнителното данъчно облагане, свързано с предстоящата му сватба с унгарската принцеса Маргарита, предизвиква недоволство сред населението.

Именно тогава на историческата сцена излизат двамата братя от Търново – Теодор и Асен. За произхода им продължават да съществуват различни научни интерпретации, но ролята им във възстановяването на българската държавност е безспорна. Основният ни извор за началото на въстанието е византийският историк Никита Хониат. Според неговия разказ братята се явяват пред император Исак II Ангел с искане да получат земи и права, но срещат отказ и унизително отношение. Този епизод често се посочва като непосредствен повод за въстанието. Би било погрешно обаче събитията от 1185 година да се обясняват единствено с личния конфликт между двамата братя и византийския император.

В основата на бунта стоят натрупаното недоволство от управлението, отслабването на имперската власт и възможността местната аристокрация да наложи собствен политически център. Особено интересен е начинът, по който Асен и Петър успяват да придадат легитимност на своето начинание. В Търново е изграден храм, посветен на свети Димитър Солунски. Според Никита Хониат бунтовническите водачи разпространяват твърдението, че светецът е напуснал Солун и е пренесъл покровителството си върху тяхното дело. Това е свързано и с разказите за падането на Солун под властта на норманите през същата година. Днес подобен аргумент може да изглежда необичаен, но през XII век религията има огромно значение за възприемането на политическата власт. Асен и Петър очевидно разбират това. Те използват култа към един от най-почитаните светци във византийския свят, за да представят борбата си не като обикновен бунт срещу данъците, а като дело, което има по-висша подкрепа. Именно с този момент е свързана традицията началото на въстанието да се отбелязва на Димитровден. Точната дата на обявяването му не може да бъде установена с абсолютна сигурност от достигналите до нас извори, но връзката между въстанието, свети Димитър и търновския храм е ясно засвидетелствана.

Друг важен момент е приемането на царското име Петър от по-големия брат Теодор. Това не е случаен избор. Името насочва към българската владетелска традиция и по-специално към цар Петър I, управлявал през X век. По този начин въстаническите водачи заявяват претенция за приемственост с Първото българско царство. Те не се стремят просто да създадат нова местна власт, а да възстановят прекъснатата българска държавност. Първоначалните успехи на въстаниците предизвикват ответна реакция от Константинопол. През 1186 година Исак II Ангел предприема поход, който принуждава Асен и Петър временно да се оттеглят отвъд Дунав. Византийците приемат това за успех, но съпротивата далеч не е приключила. Братята се завръщат с подкрепления и продължават военните действия. Следва продължителна борба, в която българите постепенно укрепват позициите си. Важна роля играят доброто познаване на местността, използването на старопланинските проходи и способността на въстаническите сили да избягват неблагоприятни сражения с по-многобройните имперски войски.

През 1190 година Исак II Ангел предприема нов голям поход срещу българите. След неуспешните действия срещу Търново византийската армия започва отстъпление през Стара планина, където попада в засада и претърпява тежко поражение. Сражението традиционно се свързва с Тревненския проход. Самият император успява да се спаси, но поражението е сериозен удар по опитите на Византия да възстанови контрола си над северните български земи. Това е един от решаващите моменти в борбата за независимост. Възстановената българска държава вече разполага с достатъчно военна и политическа сила, за да устоява на имперските походи.

През следващите години Асен продължава да разширява българските позиции, но през 1196 година е убит в резултат на вътрешен заговор. Година по-късно загива и Петър. Въпреки тези тежки удари държавата не се разпада. Управлението поема по-малкият им брат Калоян, който продължава политиката на укрепване и международно утвърждаване на България. При Калоян страната постига значителни дипломатически успехи, а през 1205 година българската армия разгромява силите на Латинската империя при Одрин. Латинският император Балдуин I е пленен, а победата променя съотношението на силите на Балканите. Няколко десетилетия по-късно, при Иван Асен II, България достига нов връх в своето политическо развитие. Победата при Клокотница през 1230 година утвърждава страната като една от най-влиятелните държави в Югоизточна Европа. Това развитие започва от въстанието през 1185 година.

Неговото значение не се изчерпва с военните победи или с възстановяването на царската титла. Асен и Петър успяват да създадат политически център, около който постепенно се изграждат институциите на Второто българско царство. Търново се превръща в столица, а впоследствие и в един от големите духовни и културни центрове на православния свят. В този смисъл делото на двамата братя заслужава да бъде разглеждано не само през патриотичната традиция, но и като изключително успешен пример за средновековно държавно строителство. Те използват благоприятната международна обстановка, изграждат политическа легитимност, организират въоръжена съпротива и поставят началото на династия, която оставя трайна следа в историята на Балканите.

841 години по-късно въстанието на Асен и Петър остава сред събитията, без които не бихме могли да разберем развитието на българската държава. То показва и колко важно е историята да бъде познавана чрез изворите и конкретните обстоятелства, а не единствено чрез легендите, изграждани около нейните герои. Защото действителните постижения на Асеневци са достатъчно значими и без да бъдат украсявани с митове.

На 26 октомври Велико Търново отбелязва годишнината с официални чествания, посветени на въстанието и възстановяването на българската държавност. Празничната програма предвижда от 8:45 часа литийно шествие с иконата на свети Димитър от църквата

"Успение Богородично" до историческия храм

"Св. Димитър Солунски" в квартал

"Асенов". В храма е предвидена празнична света литургия, последвана от възпоменателна програма, посветена на Асеневци, празнични слова, молебен и изпълнения на ансамбъл

"Искра". По случай Деня на строителя програмата включва и традиционното освещаване и раздаване на курбан. Посетителите на църквата музей

"Св. Димитър Солунски" могат да разгледат и историческия 3D мапинг спектакъл

"Дързостта на царете", който проследява събития от средновековната българска история и възстановяването на държавността. За празничния ден е обявен свободен вход. Честванията трябва да завършат тази вечер от 19:00 часа с аудиовизуалния спектакъл

"Царевград Търнов – звук и светлина", който ще може да се наблюдава от площад

"Цар Асен I". Така 841 години след събитията от 1185 година Велико Търново отново отдава почит на двамата братя, чиито действия променят съдбата на средновековна България и поставят началото на една от най-значимите епохи в нейната история.