Исторически ниска активност – 16.04% към 16 часа. Задават ли се изненади?

Избирателната активност на изборите за 7-ия президент е исторически ниска – 16.04% към 16:00 часа, показват данните на Централната избирателна комисия (ЦИК).

„На предходните избори за президент през 2021 г. избирателната активност по това време е била 24.12%“, съобщи говорителят на ЦИК Стоянка Балова.

Към момента най-висока е избирателната активност в 23-ти МИР – София – 25.09%, а най-ниска е в Кърджали – 6.77%.

Данните на ЦИК бяха още по песимистични около обяд. Например, едва 5.8% бе избирателната активност към 12:00 ч. в страната при общо 385 092 гласували.

В сравнение с предходните президентски избори, активността е с 3 процентни пункта по-ниска.

Изборният ден стартира в 7 часа сутринта, а в надпреварата участват 27 кандидат-президентски двойки, издигнати от 7 партии и 20 инициативни комитета.

В същото време по данни на агенция „Маркет ЛИНКС“ избирателната активност към 16:30 ч. е 18%.

Избирателната активност към 16:00 ч. е 16.9%. Това сочат данните от exit poll на социологическа агенция „Тренд“, направен по поръчка на NOVA.

Предстоят ли изненади?

Има изненада в резултатите между първия и втория кандидат-президент, както и в представянето на третия. Това обяви в предаването „На фокус“ социологът от агенция „Тренд“ Евелина Славкова.

„От четвъртия надолу, да кажем, че няма изненади“, коментира тя.

Към момента в ЦИК са постъпили 13 сигнала за нарушение, като четири от тях са за нарушение на процеса на гласуване.

Седем души са отказали да гласуват с машина и са искали вместо това да гласуват с хартиена бюлетин, което не е позволено в секции с над 300 избиратели.

Другите сигнали са свързани с избирателни списъци, при които не е имало съответствие с номера на секцията.

Има и три сигнала за нарушение, свързани с предизборна агитация и социологически проучвания.

Другите нарушения са свързани с машинното гласуване.

Към 12:00 ч. има 20 машини за гласуване в цялата страна с различни проблеми, които са преустановили работата си и гласуването там е преминало към хартиена бюлетина, посочи говорителят на ЦИК.

Четири от тези машини не са успели да стартират в началото на изборния ден поради проблем с принтера, четеца на машината или с мрежовото захранване.

Проблемните машини са в областите Бургас, Монтана, Пазарджик, Плевен, Русе, Силистра и най-много в София-град – 23 избирателен район, където са спрели работата си пет машини, а в другите области по една.

Право на глас имат 6.59 милиона души в страната и чужбина.

От тях 46 000 ще гласуват за първи път.

Вотът се случва предимно с използване на машини.

За първи път на тези президентски избори ще се гласува само с устройствата в секциите с над 300 избиратели, а под този праг, т.е. в секциите с по-малко от 300 регистрирани избиратели – само с хартия.

Българите гласуват в малко над 12 хиляди секции в страната и 613 секции в 60 държави в чужбина.

Ако гласуват повече от половината избиратели с право на глас и някой кандидат събере повече от половината от гласовете, то президент и вицепрезидент ще бъдат избрани още на този тур на изборите.

Ако това не се случи, ще последва балотаж на 1 ноември.

Очаквано, гласуването в чужбина на изборите за президент и вицепрезидент започна още в събота вечер в 21:00 часа българско време в Окланд, Нова Зеландия, съобщиха от Министерството на външните работи.

Последни правото си на глас на вота ще упражнят сънародниците ни в секциите на територията на американските щати Калифорния и Невада, където изборният ден ще приключи в 5:00 часа българско време в понеделник, 26 октомври.

Общо 613 избирателни секции са разкрити в 60 държави.

Най-много са секциите в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия – 82, следват Турция, където секциите са 78, Германия – 70, Испания – 67 и САЩ – 44 секции.

Машинно гласуване е осигурено в 242 секции, за които са доставени общо 280 устройства.

За първи път с машини ще се гласува във Варшава, Букурещ, Братислава, Будапеща и Хелзинки.

Изборните книжа, материалите и машините са доставени до всички секции в чужбина.

Кой са основните претенденти

Сред основните претенденти за президентския пост са три кандидатпрезидентски двойки, които според последните социологически проучвания събират най-голяма подкрепа.

Илияна Йотова и Кирил Вълчев влизат в надпреварата с предимството на действащия държавен глава.

Йотова стана първата жена президент на България през януари 2026 г., след като Румен Радев напусна поста предсрочно.

Преди това тя беше негов вицепрезидент в продължение на два мандата и член на Европейския парламент.

Вълчев е журналист и юрист, генерален директор на БТА от 2021 г.

Двамата са издигнати от инициативен комитет и подкрепени от „Прогресивна България“ и БСП.

Самата Йотова гласува след 11.30 часа на обяд в неделя.

Тя обяви, че гласува с дълбока вяра за подема на България и посочи, че са необходими мир, стабилност и сигурност.

Андрей Гюров и Георги Кандев разчитат на опита си във финансите и държавното управление, от една страна, и в системата за сигурност, от друга.

Гюров е финансист, университетски преподавател и бивш служебен министър-председател, а Кандев е дългогодишен служител на Министерството на вътрешните работи, заемал ръководни позиции в полицията.

Кандидатурата им е издигната от инициативен комитет и подкрепена от „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“.

Основните им послания са свързани с независимостта на президентската институция, върховенството на закона и сигурността.

Гюров гласува преди обед в Благоевград.

След гласуването си той заяви, че е необходима промяна в страната.

„Ние не искаме нашите деца да живеят в страха, в зависимостите, в бедността на миналото, в което някои хора искат да ни върнат. Искаме България, която гледа напред, която е европейска, свободна и горда, в която доходите стигат, спокойни сме за утрешния ден, и държавата си е на мястото.“

Костадин Костадинов и Петър Волгин са кандидатите на партия „Възраждане“.

Костадинов, лидер на формацията и народен представител от 2021 г., се кандидатира за президент за втори път.

Негов партньор е журналистът Петър Волгин, избран за евродепутат през 2024 г. с подкрепата на партията.

Кампанията им е съсредоточена върху националния суверенитет, независимата външна политика и отдалечаването от досегашния евроатлантически курс на страната.

## Близо 200 сигнала за нарушения

Междувременно от МВР съобщиха, че към 11:00 ч. в структурите му са постъпили общо 1 93 сигнала за нарушения на изборното законодателство и на политическите права на гражданите.

От тях 1 60 са за купуване на гласове, девет – за неправомерна агитация, един – за корпоративен вот, а 23 са за други нарушения, свързани с изборния процес.

Образувани са шест наказателни производства.

Четири от тях са за престъпления по чл. 167-169г от Наказателния кодекс (за нарушаване на избирателните права или други престъпления против политическите права), а две са бързи производства.

Съставени са и 1259 предупредителни протокола по чл. 65 от Закона за Министерството на вътрешните работи (полицейското предупреждение като превантивна мярка).

На територията на цялата страна са проведени общо 181 специализирани полицейски операции за превенция и противодействие на престъпленията срещу политическите права на гражданите.

От МВР напомнят, че сигнали за нарушения или евентуални престъпления, свързани с изборния процес и от компетентността на министерството, могат да се подадат денонощно на телефон 02/90 112 98, както и на електронен адрес [email protected]

---

Оригиналът има 29 абзаца и около 7343 знака текст. Върни 29 блока "p" (по един за всеки абзац, в същия ред) с общо между 6242 и 8444 знака. Не съкращавай, не обобщавай и не добавяй информация.