България е на първо място в ЕС по резистентност на опасна бактерия

България е сред страните в Европейския съюз с най-висока и нарастваща антимикробна резистентност, като при някои опасни бактерии тя достига критични нива.

През 2025 г. резистентността на Klebsiella pneumoniae (клебсиела пневмония) към антибиотиците от групата на carbapenems (карбапенеми) достига 69%, което поставя страната на първо място в ЕС по този показател.

Сред основните причини за тревожната тенденция е нерационалната употреба на антибиотици. Необходимите мерки включват по-строг контрол върху предписването им, подобряване на болничната хигиена и по-надеждно наблюдение на инфекциите, свързани с медицинското обслужване.

Това стана ясно по време на национален форум с международно участие на тема "Превенция и контрол на инфекциите и антимикробна резистентност в контекста на управлението на здравната система", който се провежда в Националния център по заразни и паразитни болести.

До 2035 г. България може да бъде сред държавите с най-високи нива на антимикробна резистентност , предупреди Микеле Чечини, ръководител на сектора по обществено здраве в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Той посочи, че употребата на антибиотици в страната е нараснала с 8% през периода 2019–2024 г.

Резистентността расте, а антибиотиците се използват нерационално

" Резистентността на Klebsiella pneumoniae (клебсиела пневмония) към антибиотиците от групата на carbapenems (карбапенеми) бележи ръст до 69% за 2025 г., с което България се нарежда на първо място в ЕС " , съобщи доц. Иван Иванов, ръководител на Националната референтна лаборатория "Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност" към Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ).

Аналогична е ситуацията и при други опасни микроорганизми. Резистентността на Acinetobacter baumannii (ацинетобактер баумании) към антибиотиците от групата на carbapenems (карбапенеми) в България остава трайно висока и достига 92%.

По-високи нива се отчитат само в Гърция и Хърватия – около 95%, посочи доц. Иванов.

Тревожна е и тенденцията при Streptococcus pneumoniae (стрептококус пневмония). По думите на специалиста през последните пет години резистентността на бактерията към erythromycin (еритромицин) се е увеличила от 17% на 41%, а към oxacillin (оксацилин) – от 11% на 23%.

Болничните инфекции може да са много повече от отчетените

Данните на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) също очертават сериозен проблем.

Обобщеният показател за резистентност на изследваните групи бактерии в болнична среда достига 58,6% в България при средно 21,8% за ЕС и Европейското икономическо пространство.

В същото време официално докладваното разпространение на инфекциите, свързани с медицинското обслужване (ИСМО) или т.нар. вътреболнични инфекции, в интензивните отделения у нас е 3,7% – значително под средното за ЕС от 7,1% .

Според експерти обаче това разминаване вероятно не означава, че в България има по-малко инфекции, а че те не се откриват и отчитат достатъчно добре.

По оценка на експертите реалният дял на пациентите с такива инфекции може да достига 8% – повече от два пъти над официално докладваното ниво .

Ако този процент се приложи към около 1,8 млн. хоспитализации годишно в България, това би означавало приблизително 144 000 засегнати пациенти годишно .

Става дума за експертна оценка, изчислена чрез коригиран показател за разпространението на ИСМО, а не за официално регистриран брой случаи.

Надеждното отчитане на тези инфекции е важно, защото е показател за качеството на медицинските грижи и помага на болниците да откриват слабостите и да предприемат мерки за отстраняването им.

Подобни проблеми с отчитането не са характерни само за България – други страни също са се сблъсквали с тях, но са успели да ги преодолеят чрез подходящи мерки.

Мария Лопез, координатор по европейската инициатива срещу микробната резистентност EU-JAMRAI, даде пример с Каталуния, където действа програмата VINCat за наблюдение на инфекциите.

Моделът залага на конфиденциалност – данните за всяка болница са достъпни само за отделното лечебно заведение и за координационен център.

Програмата не е замислена като състезание между болниците или като инструмент за наказания и публично порицание.

Вместо това тя позволява сравняване на резултатите и подпомага лечебните заведения да подобряват работата си.

До 80% от антибиотичните предписания може да са ненужни

Употребата на антибиотици в България също е висока. През 2023 г. тя достига 26,3 дефинирани дневни дози на 1000 души дневно – около 30% над средното за ЕС.

Според представените на форума данни 19% от антибиотиците, предписани от общопрактикуващите лекари, не отговарят на указанията за употреба .

Според оценките на специалистите между 50% и 80% от антибиотичните предписания в извънболничната помощ са ненужни или неподходящи.

Допълнителен проблем е структурата на употребата. Според класификацията на Световната здравна организация (СЗО) антибиотиците от групата Access (достъп) са предпочитани при подходящи показания и са свързани с по-нисък риск от развитие на резистентност.

Целта на СЗО е те да съставляват поне 65% от общата консумация на антибиотици. В България делът им е едва 22% в болничната помощ и 42% в извънболничната.

Затова сред основните препоръки на специалистите е разработването и прилагането на практически приложими фармакотерапевтични ръководства за рационална употреба на антибиотици.

Хиляди смъртни случаи годишно са свързани с резистентността

Антимикробната резистентност не е само заплаха за ефективността на лечението, а и причина за значителна смъртност.

Данните, представени от доц. Иван Иванов и основани на проучвания, включително на Института за здравни показатели и оценка (IHME), показват тежките последици от проблема в България.

Според представените оценки още от 1990 г. насам годишно се губят над 2000 живота заради резистентни инфекции.

Само през 2021 г. около 1320 смъртни случая у нас се дължат пряко на антимикробната резистентност, а други приблизително 5760 са свързани с нея.

Най-засегнати са хората над 70 години – за тази възрастова група оценките сочат около 3780 смъртни случая през същата година.

Проблем с реимбурсираните антибиотици за деца

Сред предприетите в България мерки са приемането на Национален план за действие срещу антимикробната резистентност за периода 2026–2029 г. и въвеждането на задължително електронно предписване на антибиотици.

Европейските експерти обаче обърнаха внимание на начина, по който Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) заплаща антибиотиците за деца до 7-годишна възраст.

Според представената на форума информация списъкът за реимбурсиране включва осем международни непатентни наименования на антибиотици от групите Watch и Reserve на СЗО.

Тези групи включват лекарства, чиято употреба трябва да бъде ограничена до определени показания, за да се намали рискът от развитие на резистентност .

Според Кристин Ардал, координатор по EU-JAMRAI 2, това създава проблем, ако системата за реимбурсиране не насърчава достатъчно употребата на подходящи антибиотици от групата Access.

Сред посочените от нея примери са Amoxicillin (амоксицилин), Nitrofurantoin (нитрофурантоин), Phenoxymethylpenicillin (феноксиметилпеницилин; Penicillin V – пеницилин V), Pivmecillinam (пивмецилинам) и Erythromycin (еритромицин).

Сред препоръките на специалистите е също делът на антибиотиците от групата Access в общата консумация у нас да се увеличи до около 70%.

Недостигът на персонал и скъпите лекарства затрудняват болниците

Болниците в България са изправени пред две основни предизвикателства в борбата с антимикробната резистентност – ограничения финансов ресурс за лечение на тежки инфекции и недостигът на медицински персонал, който затруднява спазването на хигиенните мерки.

Д-р Жулиен Димитров от Клиниката по анестезиология и интензивно лечение на УМБАЛ "Лозенец" обърна внимание на трудния достъп до скъпи антибиотици, необходими при някои резистентни инфекции .

Когато цената на лечението надхвърля значително средствата, предвидени по съответната клинична пътека, болниците трудно могат да осигурят необходимата терапия и те се насочват към употребата на по-евтини антибиотици, които обаче доказано вече не работят за много резистентни щамове.

Същевременно натовареността на медицинските екипи ограничава времето за дейности, свързани с превенцията на инфекциите.

Недостигът на персонал може да затрудни последователното прилагане на хигиенните практики дори когато са налични ефективни дезинфектанти и други средства за контрол.

Това поставя необходимостта от по-добро кадрово обезпечаване, адекватно финансиране на лечението и по-ефективен контрол върху употребата на антибиотици.

Генералният секретар на Европейския алианс на университетските болници Йохан Ван Елдер подчерта, че антимикробната резистентност няма да изчезне, но разпространението ѝ може да бъде забавено.

Проблемът не е ограничен до болниците. Все повече хора постъпват за лечение, вече носейки резистентни бактерии , предупреди той.

Затова сред най-важните мерки са ограничаването на ненужните антибиотични предписания, превенцията на инфекциите и повишаването на знанията и капацитета на медицинските специалисти.

Шест направления за общи действия

Участниците във форума предлагат мерките срещу антимикробната резистентност да бъдат обединени в меморандум за сътрудничество, отворен за всички заинтересовани страни.

Той обхваща шест основни направления: по-добра превенция на инфекциите в болниците; обучение на медицинските специалисти; по-надежден надзор и отчетност; практически ръководства за рационална употреба на антибиотици; гарантиран достъп до есенциални антибиотици и междусекторно сътрудничество между здравните институции, медицинската и научната общност, фармацевтичната индустрия, ветеринарния сектор и институциите по опазване на околната среда.

---

Оригиналът има 31 абзаца и около 9386 знака текст. Върни 31 блока "p" (по един за всеки абзац, в същия ред) с общо между 7978 и 10794 знака. Не съкращавай, не обобщавай и не добавяй информация.