Четирима от десет българи изпитват по-малко съчувствие към пациенти с рак на белия дроб
Окончателните резултати от международно проучване на Глобалната коалиция за борба с рака на белия дроб показват, че 41% от българите заявяват по-малко съчувствие към тези пациенти. Данните повдигат въпроси за отношението към диагнозата и подкрепата, която обществото и здравната система оказват.
· 4 мин четене

Хората с рак на белия дроб срещат по-малко съчувствие в обществото в сравнение с пациентите с други онкологични заболявания. Това показват окончателните резултати за България от международното проучване на Глобалната коалиция за борба с рака на белия дроб (GLCC) за 2026 г. 41% от участниците в допитването у нас заявяват, че изпитват по-малко съчувствие към тези пациенти – над средното за международното проучване ниво от 39,2%. През ноември, месеца за повишаване на осведомеността за заболяването, Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания (АПОЗ), член на GLCC, поставя във фокус обществените нагласи към диагнозата. Данните повдигат въпроса за отношението към човека с рак на белия дроб и за подкрепата, която получава от обществото и здравната система.
Проучването показва, че по-малко съчувствие към хората с рак на белия дроб заявяват 46,6% от мъжете и 35,8% от жените. Най-висок е делът сред хората на възраст от 25 до 34 години, където достига 47,4%. Сред участниците от 35 до 44 години той е 44,7%, а сред тези от 18 до 24 години е 43,5%. По-ниски стойности са отчетени при хората от 45 до 54 години с 33,1% и при участниците на 55 и повече години с 35,8%. Тези резултати показват, че младата възраст не означава непременно по-приемащо отношение към хората с рак на белия дроб. Личният опит с тютюнопушенето също не е гаранция за повече съчувствие. Подобна нагласа заявяват 41,5% от настоящите и бившите пушачи спрямо 37,6% от хората, които никога не са пушили.
"За нас, в АПОЗ, историята на тютюнопушене не трябва да определя достойнството на пациента, отношението към него или достъпа му до лечение и подкрепа. Човекът с онкологична диагноза има нужда да бъде изслушан и да получи грижа, без да бъде поставян в позиция да се оправдава за заболяването си.", коментира Евгения Александрова, председател на АПОЗ.
Наред с обществените нагласи проучването установява сериозен недостиг на информираност. 45,2% от участниците в България не могат да назоват нито един симптом на рак на белия дроб. Това е вторият най-висок дял сред включените 32 държави и територии. По-висока стойност е отчетена единствено в Испания с 57,4%. При мъжете в България делът на хората, които не могат да посочат симптом, е 47,8%, а при жените е 42,8%. Сред назованите симптоми преобладават продължителната кашлица, задухът и храчката кръв. Според анализа на данните от България по-слабо разпознавани са повтарящите се гръдни инфекции, постоянната умора и загубата на апетит. За АПОЗ тези резултати показват необходимост от постоянна и разбираема информация, която достига до различните възрастови и социални групи. Комуникацията за заболяването трябва едновременно да повишава информираността и да избягва послания, които засилват срама и обвинението.
Почти половината анкетирани в България не могат да посочат нито един симптом
88,7% от анкетираните в България подкрепят национална програма за скрининг за рак на белия дроб, която да подпомага ранното диагностициране. Национален скрининг подкрепят 89,4% от настоящите и бившите пушачи и 85% от хората, които никога не са пушили. Подкрепата е висока във всички възрастови групи. Тя е 84,8% сред участниците от 18 до 24 години, 87,7% сред тези от 25 до 34 години и 87,6% сред хората от 35 до 44 години. При участниците от 45 до 54 години достига 89,1%, а при хората на 55 и повече години е най-висока с 93,7%. Тези данни показват широка обществена подкрепа за организираното ранно откриване. Те не измерват намерението на отделния човек да участва в скрининг.
Грижата трябва да включва и психологическа и социална подкрепа
АПОЗ работи за последователни действия за повишаване на информираността за симптомите, ограничаване на стигмата и подобряване на достъпа до ранна диагностика. АПОЗ настоява психологическата и социалната подкрепа, както и навигацията през здравната система, да бъдат част от онкологичната грижа още от момента на диагнозата. За пациента това означава да има към кого да се обърне, да разбира следващите стъпки в лечението и да получава помощ при емоционалните, семейните и социалните трудности, които съпътстват заболяването. Подкрепата за близките също трябва да има място в тази грижа. Ранното откриване и съвременното лечение са основни приоритети. Наред с тях стои отговорността човекът с рак на белия дроб да бъде посрещнат с уважение и съчувствие независимо от историята си на тютюнопушене.
Проучването е проведено онлайн от Censuswide по поръчка на GLCC между 17 и 24 март 2026 г. сред пълнолетни участници в 32 държави и територии. Българската извадка включва 1000 души. Според методологията данните са претеглени по възраст, пол и регион. Това е петото международно проучване от поредицата след проведените през 2010, 2013, 2017 и 2023 г. GLCC обединява 44 пациентски организации от 32 държави и територии. АПОЗ е българският член на коалицията. Данните са от окончателния национален доклад за България и международния доклад за 2026 г.





