Контролът на БАБХ върху хранителните добавки: 86 000 продукта на пазара и стотици килограми изтеглени

Българският пазар на хранителни добавки се разраства бързо, но зад мащабните рекламни кампании и многобройните предложения в интернет се крият и рискове за потребителите.

Към август 2026 г. в Националния регистър на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) са вписани 85 975 хранителни добавки.

Данните, предоставени от контролния орган, показват, че през последните години се регистрират по над 10 000 нови продукта годишно.

Само от началото на 2026 г. до август са вписани 10 704 нови добавки.

Същевременно всяка година стотици килограми хранителни добавки се спират от продажба.

Сред най-честите нарушения, установявани от БАБХ, са използването на непозволени здравни претенции, превишаването на допустимите количества витамини и минерали и влагането на неразрешени съставки.

За първоначалното пускане на хранителна добавка на българския пазар търговецът трябва да подаде заявление до БАБХ – компетентния орган за вписването и контрола на тези продукти.

Едно заявление може да включва няколко продукта, които подлежат на разглеждане поотделно.

За последните две години и половина в регистъра са вписани над 31 000 нови хранителни добавки.

Вписването не е автоматично.

Заради липсващи документи, грешки в етикетите или неразрешени съставки БАБХ е отказала вписване на 346 продукта през 2024 г., на 359 през 2025 г. и на 194 до средата на август 2026 г.

През 2025 г. БАБХ е извършила над 1100 проверки на производители, вносители и търговци на хранителни добавки.

В резултат са издадени 131 задължителни предписания, съставени са 43 акта за установяване на административни нарушения и е издадено едно разпореждане за частично спиране на дейността на обект.

От началото на 2026 г. до средата на август са извършени близо 660 проверки, при които са издадени 77 предписания и са съставени 18 акта.

Издадено е и едно разпореждане за пълно спиране на дейността на обект.

Общата стойност на издадените и връчени предписания, актове и наказателни постановления е около 22 000 евро за 2025 г. и около 6895 евро за периода от началото на 2026 г. до 18 август.

Проверката за допустимостта на хранителните добавки на пазара обаче е основно документална.

Причината е, че към момента в България няма нито една акредитирана лаборатория за целите на официалния държавен контрол.

При необходимост БАБХ трябва да използва услугите на външни лаборатории.

При първоначалното пускане на българския пазар на добавки от държави извън Европейския съюз, например Индия, Китай или Турция, търговците трябва да представят не само етикет и придружаващи документи, но и протоколи от лабораторни изпитвания.

Те служат като допълнително доказателство, че продуктите не съдържат забранени или неразрешени за влагане съставки.

Въпреки това на пазара в България се продават добавки с непозволени вещества, които не са указани на етикета.

При съмнения за такова нарешение БАБХ разчита на съвместна работа с органите на реда и на лаборатории в други държави от ЕС.

Такъв е случаят с продукта за отслабване

SLIMAX

предлаган през нерегистрирания сайт ironlabeu.net.

След сигнал до дирекция

Киберсигурност

на ГДБОП през май 2025 г. лабораторни изследвания в ЕС потвърждават съмненията за наличие на сибутрамин – фармакологично вещество, което не е разрешено за влагане в хранителни добавки.

По случая е образувано досъдебно производство от Софийската районна прокуратура.

Въпреки намесата на различни служби обаче, скорошно разследване на Нова телевизия показа, че добавката продължава да се продава свободно.

През 2025 г. са възбранени над 600 кг.

хранителни добавки, които в състава си имат количество над максимално допустимото за влагане от 4 mg на Vitex agnus-castus, познато още като витекс, монашески пипер или аврамово дърво.

Веществото се използва за балансиране на хормоните при жените при предменструален синдром и в периода около менопаузата.

През 2026 г. са възбранени около 600 кг хранителни добавки, съдържащи S-аденозил-L-метионин (SAMe).

От 20 май 2026 г. съставката S-adenosyl-L-methionine disulfate tosylate, известна още като Ademetionine или SAMe, се третира като нова храна по смисъла на Регламент (ЕС) 2015/2283.

Като добавка веществото се използва за възстановяване и защита на черния дроб, облекчаване на леки депресивни състояния и намаляване на болката и възпалението при ставно-хрущялни заболявания.

Тъй като не е включена в списъка на ЕС на разрешените нови храни, тя не може да се използва в храни и хранителни добавки.

БАБХ е установила търговците, които предлагат такива продукти, както и 30 хранителни добавки, съдържащи съставката.

Те са в процес на заличаване от регистъра на агенцията.

Европейските правила изискват храните, които не са консумирани в значителна степен в ЕС преди 15 май 1997 г., да преминат през процедура за оценка на безопасността и разрешаване, преди да бъдат пуснати на пазара.

Статутът на нова храна не означава непременно, че дадена съставка е опасна или непозната навсякъде по света.

Някои вещества и растения се използват отдавна в Азия, Африка или Южна Америка, но трябва да преминат през европейската процедура за оценка и разрешаване за съответната употреба.

Влагането на неразрешени нови храни е сред трите най-често срещани нарушения на пазара на хранителни добавки, сочат данните на БАБХ.

Сред примерите е гъбата Trametes versicolor (известна и като Coriolus versicolor ), наричана многоцветна траметия или пуешка опашка.

На нейните съставки се приписват имуномодулиращи и потенциални противотуморни свойства.

Друг пример е Artemisia annua , позната като сладък пелин и използвана в продукти, рекламирани с антипаразитно и противовирусно действие.

В тази графа попадат и редица хранителни добавки с канабидиол (CBD).

Става въпрос за продукти от растението коноп (Cannabis sativa L.), съдържащи редица канабиноиди (делта-9-тетрахидроканабинол (Δ9-THC), неговият предшественик в конопа, делта-9-тетрахидроканабинолова киселина A (Δ9-THCA -A), делта-9-тетрахидроканабинолова киселина B (Δ9-THCA-B), делта-8-тетрахидроканабинол (Δ8-THC), канабидиол (CBD), неговият прекурсор в конопената канабидиолова киселина (CBDA), канабигерол (CBG), канабинол (CBN), канабихромен (CBC) и делта-9-тетрахидроканабиварин (Δ9-THCV) се считат за нови храни, тъй като не е доказана история на консумация.

Ограниченията се отнасят както до самите екстракти, така и до продуктите, в които те са вложени.

Те обхващат и екстракти от други растения, съдържащи канабиноиди, както и синтетично получените канабиноиди, които също се считат за нови храни.

Без необходимото разрешение тези продукти не могат да се използват като храни или да се влагат в хранителни добавки, пускани на пазара в ЕС.

Второто често срещано нарушение е свързано с неспазването на максимално допустимите количества витамини и минерали в хранителните добавки.

Например максимално допустимото количество за дневен прием на витамин D в България е 35 микрограма.

Въпреки това търговци често подават за вписване продукти, съдържащи по 100 микрограма дневна доза, което надхвърля допустимата стойност в България.

Както вече разказахме, в ЕС се обсъжда хармонизирането на максималните дневни дози на витамини и минерали, които сега варират в отделните страни.

Третото много често нарушение е използването на здравни претенции.

Етикетът, представянето и рекламата не трябва да приписват на хранителните добавки свойства да предпазват или лекуват болести при човека.

Забранени са и внушенията, че балансираното и разнообразно хранене не може да осигури необходимите количества хранителни вещества.

Много често добавки се рекламират с това, че намаляват възпаленията, облекчават симптомите на кашлица, помагат за болки в ставите и др.

Интернет остава едно от основните предизвикателства пред контрола върху търговията с хранителни добавки.

През 2025 г. и до средата на 2026 г. БАБХ е проверила общо 141 онлайн търговци и уебсайтове.

Сред по-сериозните случаи е този с добавката за отслабване

SLIMAX

при която лабораторни изследвания са потвърдили наличието на неразрешения за влагане в хранителни добавки сибутрамин.

Друг случай е свързан с продажбата на нерегистрирани

липозомни масла

, рекламирани с претенции за лечебно действие във Facebook група с над 10 000 членове и на сайта lymecare.org/bg.

По случая БАБХ е сезирала ГДБОП.

Агенцията е подала сигнал до ГДБОП и за продукта

Epimedium macum

, предлаган през сайта livebalance.eu/# , за който не са били предоставени данни за оператора.

Според информацията на БАБХ продуктът е свързан със здравословни проблеми при потребители.

До международни служби за сигурност са изпратени сигнали и за агресивни реклами на продуктите

Тонерин

и

Тонуплекс

.

В рекламите им се приписват лечебни свойства за сърдечносъдовата система, като се използва фалшиво интервю с известния кардиолог проф. Иво Петров.

БАБХ продължава да извършва проверки и да предприема действия срещу нерегламентираната търговия с хранителни добавки, за да гарантира безопасността на потребителите.

Агенцията призовава гражданите да бъдат внимателни при избора на хранителни добавки и да се доверяват само на продукти, вписани в Националния регистър.