Пет решения за защита на АЕЦ „Козлодуй“ от ниския Дунав

Министерството на енергетиката е направило допълнителни проучвания за справяне на проблемите в АЕЦ „Козлодуй“ заради ниските води на река Дунав и е идентифицирало пет технически решения, по които се работи. Предстои да се направи оценка на разходите и ползите от всеки един от вариантите и на тази база да се вземе решение кой от тях да се приложи.

Това коментира енергийният министър Ива Петрова при участието си в понеделник в Софийския икономически форум.

Тя отбеляза, че нивото на река Дунав остава критично ниско и ситуацията продължава да е исторически безпрецедентна и предизвикателство за работата на ядрената централа.

Това лято за пръв път се наложи ограничаване на мощността на един от реакторите на АЕЦ „Козлодуй“, заради засушаването. В момента VI блок е в планов ремонт. Реакторът беше спрян на 8 октомври, малко предсрочно предвид графика за презареждането му със свежо гориво и подмяна на необходимо оборудване. Той ще остане в планов ремонт до края на ноември, което е също малко повече от обичайните 40-45 дни.

Другият – V блок, в понеделник беше с мощност около 940 мегавата.

Според Петрова атомната централа се е справила повече от добре с критичната ситуация с ниското ниво на Дунав, като това е станало възможно не само благодарение на проекта ѝ, но и заради инженерния екип, който денонощно е следил ситуацията.

Енергийният министър отбеляза, че съхраняването на работата на АЕЦ „Козлодуй“, въглищните мощности, възобновяемите енергийни източници и батериите за съхранение са дали възможност на България да премине през тази ситуация и да подкрепя и региона.

Тя увери, че в България ядрената енергетика е категоричен избор в развитието на енергийния сектор. „Имаме опит и амбиции. Осигуряването на безопасната експлоатация на съществуващите мощности е безусловен приоритет“, каза Петрова.

Коментира, както и преди повече от месец, че се работи по актуализирана пътна карта за изграждане на нови ядрени блокове в АЕЦ „Козлодуй“. „Имаме и другия проект с „АЕЦ „Белене“, който е актив в системата и за който трябва да се намери стратегическото решение. Работим и по малки модулни реактори“, каза Петрова.

Спря се и на Вертикалния газов коридор за пренос на втечнен газ от Гърция през България и Румъния до Унгария, Словакия, Молдова и Украйна като пример за регионално сътрудничество, който показва солидарност, която е нужна за справяне с настоящите геополитически предизвикателства.

Разширението на българската газопреносна мрежа, участваща в този проект, на гръцко-българската граница е изпълнено, остава до края на март да се приключи и трасето към румънската граница, за да се удвои капацитетът за транзит на газ през българска територия. Проектът е на държавния газов оператор „Булгартрансгаз“, чийто директор Кирил Равначки също участва във форума. Той отбеляза, че дружеството търси различни източници на доставки, тъй като опитът е показал, че зависимостта от един ресурс и един маршрут не помага в кризисни ситуации. „Ние работим с партньори от региона за да създаваме инфраструктура, която е нужна“, каза той.